Определение № 125 от 02.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 1990/2020 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на В И ВГД ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ ООД /н/, чрез управителя В. Н. Г., против определение № 236 от 25.06.2020 г. по ч.т.д.№ 6/2020 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о., с което е оставена без разглеждане частната жалба на дружеството срещу определение № 3697 от 09.11.2019 г. по ч.т.д.№ 4704/2019 г. на Софийския апелативен съд, поради неотстранен порок на същата. Частният жалбоподател счита за неправилно становището на съдебния състав, постановил обжалвания акт, че представителството по жалбата му срещу въззивното определение следва да се осъществява от синдика, който не е изпълнил указанията на съда да я приподпише. Намира, че в случая, с оглед естеството на исковото производство, не са налице условията на чл.658 ал.1 т.7 ГПК, в какъвто смисъл развива подробни съображения. Ответникът по частната жалба - КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА АД /н/, чрез процесуалния пълномощник на лицата, упражняващи правомощията на синдик, е подал в срока по чл.276 ГПК писмен отговор, с който оспорва допустимостта и основателността на жалбата. Поддържа, че управителят на В И ВГД ОРАНЖЕРИИ ПЕТРИЧ ООД /н/ е лишен от правомощия и не е легитимиран да предявява искове и да обжалва съдебни актове от името на несъстоятелния длъжник. За да се произнесе, настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение съобрази следното: Частната жалба, предвид конкретния процесуалноправен спор, се преценява като допустима – насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт в хипотезата на чл.274 ал.2, изр. последно от ГПК, изхожда от легитимирано лице и е депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК. При постановяване на обжалваното определение съдът е взел предвид, че делото е образувано по частна жалба на „В & ВГД Оранжерии Петрич” ООД /обявено в несъстоятелност по чл.632, ал.1 ТЗ с решение № 860 от 20.02.2019 г. по т.д.№ 252/2016 г. по описа на БлОС, т.е. в хода на първоинстанционното производство/, подписана от управителя му В. Н. Г.. С нея се атакува определение № 3697 от 08.11.2019 г. по ч.т.д. № 4704/2019 г. на САС за потвърждаване на разпореждане № 3082 от 08.07.2019 г., постановено по т.д. № 165/2017 г. от ОС – Благоевград, с което е върната, поради невнасяне на държавна такса от 3 437.38 лв., на въззивната жалба на дружеството срещу първоинстанционното решение, постановено по иск на КТБ АД /н/ с правно основание чл.135 ЗЗД. С предходно свое определение съдът е приел, че подадената частна жалба представлява действие, извършено при липса на представителна власт, тъй като процесуалното представителство по жалбата следва да се осъществява от синдика на дружеството - чл.658 ал.1 т.7 ГПК. Формирал е извод, че чл.635, ал.3 ТЗ не намира приложение, тъй като не се касае до иск по чл.135 ЗЗД във вр. с чл.649, ал.1 ТЗ, а до обикновен иск по чл.135 ЗЗД, заварен от производството по несъстоятелност. С оглед горното и на основание чл.101 ГПК е предоставил едноседмичен срок на синдика на дружеството - жалбоподател да приподпише подадената от негово име частна жалба, ако поддържа същата. Тъй като порокът не е бил отстранен, частната жалба е оставена без разглеждане, съгласно разпоредбата на чл.101 т.3 ГПК. Настоящият съдебен състав намира, че подадената частна жалба е неоснователна. Съобразно трайно установената практика по приложението на закона, искът по чл.135 ЗЗД, заварен от откритото производство по несъстоятелност на ответника – длъжник, не попада в хипотезите на чл.637 ТЗ /вж. определение по ч.гр.д.№ 425/2017 г. на ВКС, І г.о., определение по т.д.№ 2055/2019 г. на ВКС, ІІ т.о./, поради което производството по него не подлежи на спиране и възобновяване с оглед предпоставките на чл.637 ал.3 ТЗ, респективно - не може да продължи с участието на синдика като самостоятелна страна, в защита общия интерес на всички участници, а длъжникът да се представлява от органите си. Искът не е идентичен и на иск по чл.135 ЗЗД, заведен по време на производството по несъстоятелност, съгласно чл.649 ТЗ, в който случай, ако е бил предявен от кредитор на несъстоятелния длъжник, синдикът се конституира в качеството на съищец, а процесуалните права на длъжника се упражняват от управителните му органи /за разликата между двата иска вж. постановените от ВКС решение по т.д.№ 38/2018 г. на ІІ т.о. и определение по ч.т.д.№ 778/2020 г. на ІІ т.о./. Ето защо следва да се приеме, че по отношение на предявения иск са приложими общите правила за представителство на несъстоятелния длъжник, а именно, същият следва да се представлява от синдика, съгласно правомощията му по чл.658 ал.1 т.7 ТЗ. Неоснователно е оплакването в частната жалба, че искът по чл.135 ЗЗД не попада в хипотезата на чл.658 ал.1 т.7 ТЗ, т.к. не е такъв, свързан с предприятието на длъжника. Посоченото в горната разпоредба правомощие на синдика поначало касае упражняването на процесуалното представителство на длъжника в случаите, когато синдикът не участва в производството на самостоятелно основание, докато нормата на чл.635 ал.3 ТЗ е изключението от правилото, приложимо в производството по несъстоятелност, съответно в тези по чл.621а ал.2, чл.649 и чл.694 ТЗ. По изложените съображения, преценката на предходния съдебен състав относно това, от кого следва да се представлява жалбоподателят, включително в инициираното от него производство по чл.274 ал.3 ГПК, е правилна. Предвид изложеното и с оглед спазване изискванията на чл.101 ГПК, обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, съдът