Определение № 10395 от 27.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10401/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Интер холдинг – 1“ ЕООД, чрез неговия пълномощник срещу определение № 7825 от 17.09.2025 г., постановено по адм. дело № 1619/2025 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлено искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповед № 2117/04.08.2025 г. на кмета на община Несебър. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на определението като постановено в нарушение на материалния закон. Претендира се отмяната му и постановяване на исканото спиране. От ответника по частната жалба, кмета на община Несебър, не е постъпило възражение по реда на чл. 232 АПК. Върховният административен съд, второ отделение намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 166, ал. 3 АПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Процесната заповед е издадена на основание чл. 57а, ал. 1 и следващите ЗУТ и с нея е разпоредено на „Интер холдинг – 1“ ЕООД в 7-дневен срок от нейното съобщаване да бъде премахнат/демонтиран преместваем обект „слънцезащитно съоръжение“, поставен в поземлен имот публична общинска собственост с идентификатор 61056.501.651 по КККР на с. Равда и да разчисти терена. Съгласно разпоредбата на чл. 217, ал. 1, т. 11 ЗУТ, подадената жалба против заповед по чл. 57а ЗУТ не спира изпълнението й, като това може да стори съдът на основание чл. 217, ал. 2 ЗУТ. Административен съд – Бургас е оставил без уважение искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, като е развил мотиви за отсъствие на предпоставките за това по чл. 166, ал. 2 АПК. Възприетите от съда правни изводи са обосновани и правилни, поради което напълно се споделят от настоящата инстанция. В приложимата специална норма на чл. 217, ал. 1, т. 11 ЗУТ, законодателят е придал предварително изпълнение на този вид административни актове, за да се осъществи защита на съответния обществен интерес, който е преценен за съществен и значим. Спиране на разпореденото от закона предварително изпълнение може да се допусне само при наличие на предпоставките по чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 АПК: обоснована вероятност за понасяне на значителна, алтернативно-трудно поправима вреда от изпълнението на невлезлия в сила административен акт, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. При допуснато по силата на закона предварително изпълнение на акта в тежест на неговия адресат е да обоснове предпоставките за спиране по чл. 166, ал. 2 АПК. В случая адресатът на заповедта твърди, че от изпълнение на акта ще претърпи значителни или трудно поправими вреди, но тези твърдения са твърде общи. Представеният от жалбоподателя договор от 12.08.2025 г. не установява обстоятелства от кръга на изискуемите по чл. 166, ал. 2, във връзка с ал. 4 АПК, за наличието на възможна труднопоправима или значителна вреда от допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, тъй като той касае облигационни отношения, възникнали между страните по него. Евентуалното настъпване на вреди от неизпълнението на договора или поради неизгодни за някоя от страните клаузи не са в пряка причинна връзка с оспорения административен акт и не са относими към предварителното изпълнение на заповедта за премахване на обекта. При настъпването им страните уреждат отношенията си по общия исков ред. Освен това в АПК е изрично разписан отделен процесуален ред за възмездяване на вредите след евентуална отмяна като незаконосъобразна на оспорената заповед. Съдът е обсъдил представените доказателства по делото, изложил е съображения за тяхната неоснователност и е мотивирал изводите си за липсата на основания за спиране предварителното изпълнение на заповедта. При съобразяване на изложеното се налага извода за неоснователност на особеното искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, тъй като то не би могло да „причини на оспорващият значителна или трудно поправима вреда” по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК, неподлежаща на последващо обезщетение при евентуална отмяна на процесната заповед. Възраженията, съдържащи се в частната жалба за незаконосъобразност на оспорената заповед са по съществото на спора и са неотносими към настоящия правен спор и не обуславят основателност на особеното искане. С оглед на изложеното, обжалваното определение като правилно следва да бъде потвърдено. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, второ отделение