Определение № 4455 от 29.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4128/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. П. С., понастоящем в Затвора [населено място], срещу Разпореждане № 2714 / 24.03. 2025г. по административно дело № 1144 / 2023 г. на Административен съд– Бургас, с което е върната частната му жалба, подадена против Разпореждане № 957/ 03.02.2025 г. по адм. дело № 1144/ 2023 г. на Административен съд- Бургас. В частната жалба се излага несъгласие с обжалваното определение. Иска се неговата отмяна. Решаващият съд е посочил, че с Разпореждане № 1531/17.02.2025 г. по входящ номер № 8694 от 22.08.2024 г. е оставена без движение частната касационна жалба на С. П. С., понастоящем в Затвора [населено място] против Разпореждане № 957/ 03.02.2025 г. по вх. № 8694/ 22.08.2024 г. на Административен съд- Бургас, като на жалбоподателя е изпратено съобщение, че в 7 (седем) дневен срок от получаването следва да внесе държавна такса размер на 30 лева по сметка на Върховният административен съд и в същия срок да представи платежния документ в съда. В разпореждането изрично е било вписано, че при неотстраняване в срок на посочената нередовност жалбата ще бъде върната. Съдът е взел предвид, че Разпореждане № 1531/17.02.2025 г. по входящ номер № 8694 от 22.08.2024 г. е получено лично от С. П. С. на 21.02.2025 г. Посочил, че в срокът за отстраняване на нередовности, изтекъл на 28.02.2025 г., държавна такса не е внесена и нередовностите не са отстранени, поради което на основание чл. 213а, ал. 1 във връзка с чл. 236 АПК върнал частната жалба и производството по нея е било прекратено. Обжалваното определение е ПРАВИЛНО. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател за отмяна на разпореждането, като неправилно. Реализирането на потестативното процесуално право на оспорване, зависи от законовите изисквания за надлежното му упражняване, в това число от наличието на всички процесуални предпоставки. Съгласно чл. 213а, ал. 1 АПК съдията- докладчик в първоинстанционния съд извършва проверка на редовността на касационната /частната/ жалба или протеста, и ако не отговарят на изискванията на чл. 212 и чл.213 от АПК, с разпореждане ги оставя без движение, като изпраща съобщение на оспорващия да отстрани нередовностите в 7- дневен срок от получаването му. Когато нередовностите не се отстранят в срок, първоинстанционният съд връща жалбата или протеста. С разпореждане на адм. съд са дадени указания за отстраняване на констатираните нередовности на жалбата. По делото е безспорно обстоятелството, че указанията на основание чл. 235а АПК, за изправяне на недостатъците по частната жалба са съобщени надлежно на лицето на 21.02.2025 г. Жалбоподателят не е изпълнил изискванията в срока до 28.02.2025 г. (петък- присъствен ден) и с това не е отстранил нередовностите. Съгласно чл. 235а АПК за производство, образувано по частна жалба, се събира такса в размер 30 лева за граждани, държавни и общински органи и 150 лева за организации. Изключение е предвидено за частни жалби по дела за пенсионно, здравно и социално осигуряване и подпомагане. В случая делото няма такъв предмет, а жалбоподателят не е лице, освободено от държавна такса, поради което дължи изпълнение на дадените указания. Изпълнението на указанията не се констатира и към настоящия момент, тъй като липсва внесена държавна такса. Това неизпълнение на указанията в срок е довело до невъзможност да бъде проведено съдебно производство. Редовността на жалбата е абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на обжалване, а отсъствието й изключва допустимостта на образуваното по нея съдебно производство. След като не е отстранена нередовността на оспорването обосновано и правилно са предприети, санкциониращите процесуални действия, като частната жалба е върната, а образуваното по нея производство– прекратено. Предвид изложеното настоящата жалба се явява неоснователна, а обжалваното разпореждане на адм. съд, като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 235 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение