Определение № 7009 от 23.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6304/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба подадена от Б. Б. Б. от гр. Джебел, чрез упълномощения адв. К. Бънчев, срещу Определение № 1214 от 03.06.2026 г. на Административен съд (АС) – Кърджали по адм. дело № 325/2026 г. С определението е оставено без уважение искането на Б. Б. за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № GPAM-2804353 от 02.06.2026 г. на мл. автоконтрольор към сектор Пътна полиция Кърджали в Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) - Кърджали, с която е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) – „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 ЗДвП, до решаване въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца“. Частният жалбоподател - Б. Б. Б. счита, че определението е неправилно, поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Излага, че още на 02.06.2026 г. е сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, регистрацията на автомобила е възстановена по служебен ред и регистрационните табели са били върнати от органите на МВР. Доказателства за тези обстоятелства са били представени пред първоинстанционният съд, който е пропуснал да изложи мотиви относно отпадналата фактическа необходимост от предварително изпълнение на наложената ПАМ. Посочва се, че последиците от изпълнението надхвърлят обичайните неблагоприятни ефекти от изпълнението на административен акт и имат характер на значителна и трудно поправима вреда, доколкото препятстват ефективното изпълнение на служебните му функции. Прави искане определението да бъде отменено и да бъде спряно предварителното изпълнение на заповедта за прилагане на ПАМ. Ответникът – мл. автоконтрольор към сектор Пътна полиция Кърджали в Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Кърджали, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество частната жалба е основателна. С обжалваното определение АС – Кърджали е оставил без уважение искането на Б. Б. Б. за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № GPAM-2804353 от 02.06.2026 г. на мл. автоконтрольор към сектор Пътна полиция Кърджали в ОДМВР - Кърджали, с която е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ ЗДвП. За да постанови определението си съдът е анализирал разпоредбите на чл. 172, ал. 6 ЗДвП и на чл. 166, ал. 2 във вр. с ал. 4 АПК. Посочил е, че на жалбоподателя се налага да търпи неблагоприятните последици от прилагането на ПАМ, но това не обосновава извод за наличие на значителна или трудно поправима вреда. Изложил е, че на Бахтияр вероятно би се причинила някаква вреда от невъзможността да управлява МПС за периода на приложената ПАМ, но това не влияе пряко на изпълнението на служебните му задължения и функции като „специалист“ в отдел „Култура, спорт и туризъм“ към Дирекция „Хуманитарни дейности“ в Общинска администрация - Джебел. Твърдяната вреда не може да бъде квалифицирана като значителна или трудно поправима по смисъла, вложен от законодателя. Липсват твърдения и не са ангажирани доказателства за наличието на нови обстоятелства въз основа на които изпълнението може да се спре. Предвид изложеното съдът е достигнал до извод, че искането за спиране на предварителното изпълнение на ПАМ е неоснователно и го е оставил без уважение. Определението е неправилно. Със Заповед № GPAM-2804353 от 02.06.2026 г. на мл. автоконтрольор към сектор Пътна полиция Кърджали в ОДМВР – Кърджали е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ ЗДвП - „временно отнемане на СУМПС на водач до решаване въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца“. ПАМ е приложена заради това, че на 02.06.2026 г. около 00:10 часа в гр. Кърджали, на бул. „Беломорски“ до бензиностанция ОМВ в посока на движение от Автогара 21 век към бензиностанция Газпром, Б. Б. управлява лек автомобил Фолксваген Голф, с рег. № [рег. номер], собственост на Б. Б. М. от [населено място], който е с прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП на 05.05.2026 г. Посочено е, че водачът е нарушил чл. 140, ал. 1, пр. 1 ЗДвП. Оспорената заповед подлежи на предварително изпълнение по силата на закона – чл. 172, ал. 6 ЗДвП. За да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта, е необходимо адресатът на акта, искащ спиране, да докаже, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда - чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК. Вредата може да бъде както имуществена – загуба или пропусната полза, така и неимуществена. Тя трябва да е значителна или да има такова отражение за молителя, че той трудно да може да я поправи. Настъпването й следва да е достатъчно вероятно. За вероятността от настъпването на вредата и за възможния й размер трябва да бъдат представени доказателства, а не само да има твърдения в тази насока. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. По делото не се спори, че предварителното изпълнение на мярката би довело до невъзможност Бахтияр да управлява МПС, включително до затруднения при придвижването му, с цел упражняване на трудова дейност. Представени са доказателства за наличието на нови обстоятелства по смисъла на чл. 166, ал. 2, изр. последно АПК. В първоинстанционното производство е представена полица за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена между Б. Б. М. и Застрахователно дружество „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, за МПС с рег. № [рег. номер], с период на застрахователно покритие от 02.06.2026 г. до 01.06.2027 г. Представено е и удостоверение от Гаранционния фонд от което е видно, че към 02.06.2026 г. превозното средство, с регистрационен номер [рег. номер], има валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, с начална дата на покритие 02.06.2026 г., 12:20:40 г. и крайна дата на покритие 01.06.2027 г. 23:59:00 ч. Предвид посоченото и на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП прекратената регистрация на пътното превозно средство е възстановена служебно след извършване на нарушението, за което е приложена процесната ПАМ. Разпореждането за предварително изпълнение (в т.ч. и допуснатото по закон) не може да съществува самостоятелно – то обслужва ефикасността на основния акт, като позволява той да породи правни последици преди окончателното му влизане в сила. След като регистрацията на МПС е възстановена, предварителното изпълнение на мярката, до решаване на спора по същество, единствено уврежда правната сфера на жалбоподателя. Изложеното води до извод, че предварителното изпълнение на оспорения акт, при възстановена регистрация на МПС, би могло да доведе до настъпването за жалбоподателя на значителна и трудно поправима вреда. Налице е основание по чл. 166, ал. 4 АПК, във връзка с чл. 166, ал. 2 АПК за спиране предварителното изпълнение на акта. Като е достигнал до извод за неоснователност на искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на процесната заповед, първоинстанционният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови друго, с което предварителното изпълнение на заповедта бъде спряно. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 1, предл. 2-ро, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение