Определение № 2287 от 27.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10665/2025 г.
ВАСПето отделение27.02.2026 г.докладчик Елка Атанасова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 29665/11.09.2025 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. дело № 8432/2025 г. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ДОНКА ЧАКЪРОВА секретар: Членове: /п/ ЕМИЛ ДИМИТРОВ /п/ ЕЛКА АТАНАСОВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на И. А. И. срещу Определение № 29665/11.09.2025 г. на Административен съд София - град, постановено по адм. дело № 8432/2025 г. С обжалваното определение е оставено без разглеждане искането на И. А. И. срещу бездействие на Министъра на вътрешните работи, на Дисциплинарния орган по чл.122 т.7 от ЗМВР, на МВР и на Дирекция “Човешки ресурси“ при МВР да извършат всички действия по издадената Заповед за образуване на дисциплинарно производство рег.№ К-587/29.01.2008 г. на Министъра на вътрешните работи и е прекратено производството по адм. дело № 8432/2025 година. Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Развива доводи по същество относно законосъобразността на Заповед за образуване на дисциплинарно производство рег.№ К-587/29.01.2008 г. на Министъра на вътрешните работи. Моли обжалваното определение да се отмени. Ответникът – министъра на вътрешните работи, не взема становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение решаващият съд е приел, че въз основа на заповед peг.№ К-587/29.01.2008 г. на министъра на вътрешните работи, издадена на основание чл. 230, ал. 1 и ал. 2, чл. 227, ал. 1, т. 5 от ЗМВР (отм.) срещу И. И. е било образуваното дисциплинарно производство, приключило с издаване на Заповед за налагане на дисциплинарно наказание – „уволнение“ със заповед № АЗ-2599 от 19.05.2008 г. на директора на Национална служба „Полиция“. Тази заповед е обжалвана от И. И., като с Решение № 176 от 18.11.2009 г. по адм.дело № С-145/2009 г. Върховният административен съд е оставил в сила Решение № 28/24.03.2008 г., постановено по административно дело № 3560/2008 г. на АССГ, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на И. срещу заповед № АЗ-2599 от 19.05.2008 г. на директора на Национална служба „Полиция“. Решаващият съд е приел, че не е налице неоснователно бездействие на административен орган, защитата срещу което се осъществява по реда на чл.256 от АПК, тъй като не е налице бездействие на органа, което да е годен предмет на обжалване по чл. 256 от АПК, поради което търсената по този ред защита е недопустима. Определението е правилно. Съгласно чл.256 от АПК бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове – ал. 1. Неизвършването на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, подлежи на оспорване в 14-дневен срок от подаването на искане до органа за извършването му – ал. 2. С решението си съдът осъжда административния орган да извърши действието, като определя срок за това или отхвърля искането – ал. 3. Член 256 от АПК регламентира исково производство. Целта на исканията по чл. 256, ал. 1 и ал. 2 от АПК е да се установи със сила на пресъдено нещо, че в полза на ищеца срещу ответния административен орган, съществува неудовлетворено субективно право, което има за предмет такова поведение от страна на органа, вменено му от закона, чрез което на правоимащия се предоставя определена облага или друга полезна за него последица. Целта е да се осъди административния орган да извърши фактическото действие, за което е задължен по закон и което не извършва. В случая, посочените от И. И. факти не установяват бездействие на административен орган, реда за защитата от което е по чл.256 от АПК, а целят, както правилно е установил и първоинстанционният съд, пререшаването на един решен с окончателен съдебен акт правен спор относно законосъобразността на заповед № АЗ-2599/2008 г., която е финалния акт, с който е приключено надлежно проведеното дисциплинарното производство, образувано със Заповед за образуване на дисциплинарно производство рег.№ К-587/29.01.2008 г. Оспореното определение съответства на закона и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение
Цитирани разпоредби
9- чл. 256 АПК
- чл. 230 АПК
- чл. 236 АПК
- чл. 122, т. 7 ЗМВР
- чл. 227, ал. 1, т. 5 ЗМВР
- чл. 221, ал. 2
- чл. 229
- чл. 230, ал. 1
- чл. 256, ал. 1