Определение № 578 от 22.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 509/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от М. Д. Т., против определение № 3911 от 25.11.2024 г., постановено по адм. дело № 1616/2024 г. по описа на Административен съд – Благоевград, с което на основание чл. 159, т. 5 АПК жалбата й против заповед № 905/01.10.2021 г. на кмета на община Гоце Делчев е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Жалбоподателката поддържат, че обжалваното определение е неправилно. Излага твърдения, че не е уведомена за административния акт, поради което срокът за оспорването му не е изтекъл. Моли определението да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия. Ответникът - кмет на община Гоце Делчев не изразява становище по частната жалба. Като взе предвид изложеното в частните жалби и данните по делото Върховният административен съд, второ отделение, констатира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Съставът на Административен съд – Благоевград правилно приема, че срокът за оспорване на заповед № 905/01.10.2021 г. на кмета на община Гоце Делчев, с която на М. Д. Т., сега частен жалбоподател, е наредено да премахне незаконен строеж: „дървен навес“, находящ с в УПИ IV-1206, кв.148 по плана на гр. Гоце Делчев, е пропуснат. Оспорената заповед е съобщена на жалбоподателката на 20.04.2022г. лично, както се установява от разписката и писмото с копие от заповедта на л. 10-12 от делото, поради което 14-дневният срок по чл. 215, ал. 4 ЗУТ за оспорване на административния акт изтича на 04.05.2022 г. сряда, работен ден, а жалбата против този акт е подадена на 12.11.2024г., т.е. повече от две години по- късно. Изтичането на срока преклудира правото на оспорване, поради което жалбата на М. Т. правилно е приета от първоинстанционния съд за недопустима и на това основание е оставена без разглеждане, а производството по делото е прекратено. Възраженията на жалбоподателката, че срокът за оспорване не е започнал да тече, тъй като актът не й е съобщен редовно, са неоснователни. Съобщението е връчено по постоянния адрес на страната от длъжностно лице в общинската администрация С. М. – старши специалист „Устройство на територията“, както се установява от останалите доказателства по делото, и е получено от адресата М. Т. лично, удостоверено с положен подпис. Следователно обратно на твърденията в частната жалба оспорената заповед е съобщена на жалбоподателката лично по реда на чл. 18а, ал.8, т. 1 АПК. Изискванията на текста са изпълнени, поради което следва да се приеме, че съобщаването е редовно и от датата на уведомяване започва да тече 14 –дневният срок за оспорване на акта. Възражението, че подписът на получател върху разписката не е положен от оспорващата М. Т., е направено едва с частната жалба, поради което доводът за отмяна на оспореното определение, като постановено при неизяснена фактическа обстановка, е неоснователен. Освен това начинът на връчване и качеството на лицето, получило съобщението, са удостоверени с подписа на връчителя, а доказателства, които да опровергават това и в подкрепа на изложените в частната жалба доводи, не са ангажирани. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното определение. Съдебният акт е законосъобразен и следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,