Определение № 10140 от 21.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10080/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма “Околна среда“ 2014 – 2020 (ОПОС) срещу Определение №23227 от 06.07.2025 г. на Административен съд София-град (АССГ) по адм. дело №6481/2024 г. С определението съдът е оставил без разглеждане искането на ръководителя на УО на ОПОС за изменение на Решение № 14378 от 25.04.2025 г. на АССГ по адм. дело №6481/2024 г. в частта за разноските. Частният жалбоподател – ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма “Околна среда“ 2014 – 2020 сочи, че определението е неправилно. Счита, че е неправилен изводът на съда, че от страна на ответника не е бил представен списък за разноските. С Писмо, изх. № Ж-81-2 от 26.06.2024 г. на ръководителя на УО на ОПОС е изпратен и списък за разноски. На 25.03.2025 г. по електронната поща е изпратена молба за гледане на делото в отсъствие на процесуален представител на органа, в която е направено искане за присъждане в полза на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) на деловодни разноски в размер на 350,00 лв. До АССГ са изпратени Писмени бележки, изх. № 11-00-380-7 от 09.04.2025 г., в които отново е поискано присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Искането за присъждане на разноски е било направено преди приключване на последното съдебно заседание. Ръководителят на УО на ОПОС е направил мотивирано възражение за прекомерност на претендираното от страна на жалбоподателя адвокатско възнаграждение, по което съдът не се е произнесъл. Искането за изменение на решението, в частта за разноските, е направено в срок. Прави искане определението да бъде отменено Ответникът – Столична община изразява становище за недопустимост, евентуално – неоснователност на искането. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество жалбата е основателна. С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане искането на ръководителя на УО на ОПОС за изменение на Решение № 14378 от 25.04.2025 г. на АССГ по адм. дело №6481/2024 г. в частта на присъдените в полза на Столична Община разноски за адвокатски хонорар, поради тяхната прекомерност, направено с молба от 22.05.2025 г. За да постанови определението си съдът е изложил, че е постъпила молба на 22.05.2025 г. от процесуалния представител на ответника, за изменение на постановеното решение, в частта за разноските. От Столична община е оспорена допустимостта и основателността на искането. При така установеното съдът е приел, че по делото от страна на ответника не е бил представен списък за разноските. Посочил е, че искане за присъждане на разноски е направено и то се съдържа в подадената на 09.04.2025 г. молба по делото, но в тази молба размер на търсените разноски не е посочен. Изложил е, че според т. 9 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на Върховния касационен съд (ВКС) по тълкувателно дело № 6/2012 г. на Общото събрание на Гражданската и Търговска колегия (ОСГТК), молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е представила списък по чл. 80 Гражданския процесуален кодекс (ГПК), е недопустима. В посоченото решение е аргументирано, че представянето на списък по чл. 80 ГПК е процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за развитие на производството по изменение на решението в частта му за разноските, както и че списъкът следва да съдържа изброяване на всички разходи, които страната е направила и които счита, че следва да й бъдат присъдени. В допълнение е застъпено становището, че няма пречки списъкът да бъде инкорпориран, както в исковата молба, така и в жалбата като част от нея, ако страната счита, че направените към този момент разноски изчерпват разходите й по водене на делото. Приел е, че молбата от 09.04.2025 г. не инкорпорира списък на разноските по смисъла на чл. 80 ГПК, тъй като в нея не е посочен размерът на търсените разноски. Предвид изложеното е счел, че искането за намаляване на присъдените в полза на жалбоподателя разноски за адвокатски хонорар поради тяхната прекомерност, направено с молбата от 22.05.2025 г., е недопустимо и следва да се остави без разглеждане. Определението е неправилно. Производството пред АССГ по адм. дело №6481/2024 г. е образувано по жалба на Столична Община срещу решение от 31.05.2024 г. на ръководителя на УО на ОПОС. Към писмото, с което органът е изпратил жалбата и административната преписка в съда е приложен списък с разноски по чл. 80 ГПК (находящ се на стр. 28 от първоинстанционното производство), видно от който, от пълномощника на ръководителя на УО на ОПОС е претендирано присъждане на възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие пред АССГ в размер на 540,00 лв. В молба депозирана на 25.03.2025 г. пред АССГ (находяща се на стр. 90 от първоинстанционното производство) от ответника отново е направено искане за присъждане в полза на МОСВ на деловодни разноски в размер на 350,00 лв. От страна на процесуалния представител на Столична община също е представен списък с разноски, находящ се на стр. 119 от първоинстанционното производство. С Решение №14378 от 25.04.2025 г., съдът е отменил решение от 31.05.2024 г. на ръководителя на УО на ОПОС за резултата от приключилия процес на верификация на Искане за окончателно плащане № 8 от 17.05.2024 г., върнал е преписката на административния орган за ново произнасяне и е осъдил МОСВ да заплати на Столична Община сумата от 162 284,41 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение и платена държавна такса. Решението е връчено на ръководителя на УО на ОПОС на 07.05.2025 г. На 21.05.2025 г. от страна на ръководителя на УО на ОПОС е подадено искане за изменение на решението в частта за разноските. Видно от изложеното, приетото от АССГ в обжалваното определение не съответства на фактите по делото. От страна на ръководителя на УО на ОПОС е представен своевременно списък на разноските по чл. 80 ГПК, а наред с това от него се претендира изменение на решението в частта на присъдени на насрещната страна разноски, в който случай липсата на списък от страната искаща изменение е ирелевантен за допустимостта на производството. Посоченото води до извод, че искането е било процесуално допустимо. Като го е оставил без разглеждане първоинстанционният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на същия съд за произнасяне по същество по направеното искане. По изложените съображения и на основание на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд,