Определение № 206 от 17.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 261/2020 г.

Производството е по молбата на адвокат Св.Н. като процесуален представител на И. Б. М. за изменение на постановеното по делото определение от 20.05.2020г. в частта за разноските. В молбата се сочи, че неоснователно е определено в полза на насрещната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв., а не в размер 100лв., тъй като делото не представлява правна и фактическа сложност за ответника, чийто аргументи и пред трите съдебни инстанции били едни и същи. Ответникът по молбата Комисия за финансов надзор в отговора си по реда на чл.248 ал.2 ГПК е заел становище за нейната неоснователност – и пред трите инстанции молителят излагал едни и същи правни аргументи, процесуалният представител на КФН е извършил всички процесуални действия в производството пред ВКС, присъденият размер юрисконсултско възнаграждение отговаря на фактическата и правна сложност на делото. Молбата с правно основание чл.248 ГПК е допустима като подадена в преклузивния срок от заинтересована страна по делото. За да се произнесе по молбата, ВКС съобрази следното: С определението си от 20.05.2020г. ВКС не е допуснал касационно обжалване на решението на СГС от 31.10.2019г. по в.гр.д. № 10748/2019г., с което е потвърдено решението на СРС от 13.06.2019г. по гр.д. № 78975/2018г., с което са отхвърлени предявените от И. М. срещу КФН искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ, и в тежест на касатора са присъдени 300лв. юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК. Съгласно чл.78 ал.8 ГПК, чл.37 ал.1 ЗПП и чл.23 ал.1 т.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, приета с ПМС № 4/2006г., предвиденият размер на възнаграждението на процесуалния представител – юрисконсулт на страна по делото с предмет отмяна на уволнение и възстановяването на работа е от 50лв. до 100лв. съобразно вида и количеството на извършената дейност. Във връзка с касационната жалба на М., състояща се от осем страници и девет страници изложение със седем релевирани като основания за допускане на касационно обжалване въпроси и твърдение за очевидна неправилност на въззивното решение, юрисконсулт М.В. като процесуален представител на ответника е представила писмен отговор с изложения по твърдяните основания по чл.280 ал.1 и ал.2 и по чл.281 ГПК, обективирани върху пет страници. Предвид изложеното и съобразно вида и количеството на извършената от процесуалния представител на ответника дейност ВКС намира, че са налице предвидените в закона предпоставки за изменение на определението от 20.05.2010г. в частта за разноските с намаляване на юрисконсултското възнаграждение до 100лв. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,