Определение № 60250 от 02.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 706/2021 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частни жалби на „ВИП паркет“ ЕООД, „Рос инвестмънт“ ЕООД, „Евро паркет“ ЕООД, „Лукс паркет“ ЕООД и „Рос паркет“ ЕООД срещу разпореждане №1от 18.12.2020 г. по в.т.д.№1292/2018 г. на САС. С обжалваното разпореждане е върната частна жалба с вх.№71320 от 21.07.2020 г. срещу разпореждане №95 от 10.07.2020 г., с което: са върнати частни жалби на търговските дружества срещу определение №3235 от 04.10.2019 г., в частта, с която са оставени без уважение молби за предоставяне на правна помощ; са върнати частни жалби на търговските дружества срещу определение №3890 от 25.11.2019 г., с което е оставено без уважение искане за освобождаване от внасяне на държавна такса, дължима от търговските дружества по подадени от тях частни жалби. В жалбите се излагат съображения за незаконосъобразност на определението като се иска отмяната му. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното: Частните жалби като подадени от надлежни страни, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт се явяват допустими. За да постанови обжалваното разпореждане САС е приел, че жалбоподателите нямат интерес от подадената частна жалба, тъй като касационна жалба срещу въззивното решение е подадена единствено от Р. Б. в лично качество, а същата е върната с влязло в сила определение, като молбата за възстановяване на срок за изпълнение на дадени от съда указания, във връзка с молба за възстановяване на срок за подаване на касационна жалба, е оставена без уважение с влязло в сила определение. Въззивното определение е правилно. Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба единствено от Р. Б. и тъй като частните жалбоподатели в настоящето производство са обикновени другари на касатора, като за разлика от необходимите другари, тяхното право на участие в касационното производство не е гарантирано от закона, а не е предвидена и възможност за присъединяване към касационната жалба /нито изрично, нито чрез препращане към нормата на чл.265, ал.1 от ГПК/, с изтичане на срока за обжалване на въззивното решение и неподаване на касационна жалба в този срок /респективно на молба по чл.95 от ГПК в същия/, въззивното решение спрямо търговските дружества е влязло в сила /и то към момент, предхождащ с почти една година подаването на молбите за предоставяне на правна помощ в полза на търговските дружества и освобождаването им от държавна такса по частните жалби/. От друга страна касационната жалба на Р. Б. е върната с влязло в сила определение, подадената от посоченото физическо лице молба за възстановяване на срок за подаване на касационна жалба също е върната с влязло в сила определение, молбата за възстановяване на срок за изпълнение на указанията на съда /във връзка с посочената молба за възстановяване на срок за подаване на касационна жалба/, е оставена без уважение с влязло в сила определение, като с влязло в сила определение е оставено без уважение и искането му за предоставяне на правна помощ. В този смисъл въззивното решение е влязло в сила изцяло, като за частните жалбоподатели не съществува правен интерес да обжалват актове на съда, постановени във връзка с молбите им за предоставяне на правна помощ. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение