Определение № 2675 от 25.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3351/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от С. П. П., срещу определение № 50186 от 02.06.2023 г., постановено по гр. д. № 2408/2022 г. на Върховния касационен съд, с което е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателката за отмяна на въззивно решение № 192 от 14.02.2022 г. по в.гр.д. № 3320/2021 г. на Софийски апелативен съд. В частната жалба се излагат съображения, че обжалваното разпореждане е неправилно и необосновано. Жалбоподателката твърди, че разпоредбата на чл. 106, ал. 1 СК, на която се е позовал съдът, е неотносима към производството, тъй като се отнася до възникнали преди и след допускане на осиновяването пороци, а в случая е налице неправомерно осуетяване на правото й да осинови две деца. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе по частната жалба, съобрази следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК определение, при спазване на едноседмичния преклузивен срок. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните: Жалбоподателката е страна по в.гр.д. № 3320/2021 г. на Софийски апелативен съд, по което е постановено решение № 192 от 14.02.2022 г. С молба от 17.05.2022 г. страната е поискала решението да бъде отменено на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и 5 ГПК. Съставът на ВКС е приел молбата за недопустима. Аргументите на съда са, че решението, чиято отмяна се иска, е постановено в съдебно производство по раздел ІІ „Допускане на осиновяването“ от глава осма „Осиновяване“ на СК. Същото това решение, съгласно чл. 98 СК, влиза в сила, но с него не се разрешава гражданскоправен спор между участниците в производството, поради което и не се ползва със сила на пресъдено нещо. Посочено е още, че в този случай съдът не разрешава правен спор за защита на лични и имуществени права на лицето, поискало образуването на производството, а проверява налице ли е еднопосочна воля на участващите лица и другите предвидени в закона предпоставки за исканото осиновяване. Самото производство е уредено както със специални правила в СК, така и чрез общите правила на ГПК по отношение на охранителните производства. Съдът е цитирал чл. 540 ГПК, според който за охранителните производства освен общите правила на кодекса се прилагат съответно и правилата на исковото производство, с изключение на чл. 207 - 266 и чл. 303 - 388 ГПК, от което е стигнал до извода, че производството по отмяна на влезли в сила решения не се прилага за постановените в охранителните производства съдебни актове. Затова подадената молба за отмяна е оставена без разглеждане. Обжалваното определение е правилно. В практиката на ВКС се приема, че съдебното производство по допускане на осиновяване не е исково, а е охранително съдебно производство и актът, с който приключва, не се ползва със сила на пресъдено нещо. Съгласно ППВС № 2 от 29.09.1977 г. и т. 3 от Тълкувателно решение № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014г., ОСГТК, ВКС, отмяната цели и преодоляването на необжалваемостта на влязлото в сила решение, но само доколкото необжалваемостта е предпоставка за пораждането на силата на пресъдено нещо. Целта на извънредното производство по Глава 24 ГПК е да бъде преустановено действието на силата на пресъдено нещо на съдебното решение като краен правен резултат и да се възстанови висящността на производството по спора, с който е сезиран съдът. Затова не подлежат на отмяна съдебните решения, които не се ползват със сила на пресъдено нещо, включително тези, постановени в охранителните производства. Освен това съгласно чл. 540 ГПК за охранителните производства освен общите правила на този кодекс се прилагат съответно и правилата на исковото производство, с изключение на чл. 207 - 266 ГПК и чл. 303 - 388 ГПК. Тази разпоредба изрично изключва приложението по отношение на охранителните производства на извънинстанционния ред за отмяна на влезли в сила решения по Глава 24 ГПК. Тъй като решението на Софийския апелативен съд, чиято отмяна се иска, е постановено в охранително производство, то същото не се ползва със сила на пресъдено нещо, поради което и не подлежи на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК. В обжалваното определение на ВКС е направен същият извод и то следва да се потвърди. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,