Определение № 60300 от 23.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3277/2020 г.

Производството е по чл.247 и чл.248 ГПК.

Настоящият състав е постановил решение № 60171 /15.07.2021 г. в производство по чл.290 и сл. ГПК, с което е отменил въззивно решение и вместо това е отхвърлил предявения от К. Л. Д. срещу „Енерго-про-продажби“ АД, Варна, отрицателен установителен иск по чл.124,ал.1 ГПК за установяване несъществуването на задължението на К. Л. Д. към „Енерго-про-продажби“ АД, Варна за сумата 7.296,65 лева (седем хиляди двеста деветдесет и шест лева и 65 ст.), представляваща цена на потребена електрическа енергия за периода от 13.06.2017 г. до 12.06.2018 г. и е осъдил Г. Ц. Н. с ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], да заплати на „Енерго-про-продажби“ АД, Варна сумата 5469.86 лева (пет хиляди четиристотин шестдесет и девет лева и 86 ст.) разноски за всички съдебни инстанции.

1. С молба с вх. № 66411 от 20.08.2021 г., с пощенско клеймо от 18.08.2021 г., К. Л. Д. иска да бъде изменено решението в частта за разноските.

Твърди, че в тази част решението е неправилно, прави възражение за прекомерност на присъденото на насрещната страна „Енерго-про-продажби“ АД, Варна възнаграждение за разноски без да излага доводи за това твърдение и иска присъденото да бъде намалено.

Насрещната страна „Енерго-про-продажби“ АД, Варна, в писмен отговор излага доводи, че искането е преклудирано, евентуално, че е неоснователно поради завишената правна сложност на делото.

2. С молба с вх. № 67309 от 01.10.2021 г., с пощенско клеймо от 01.10.2021 г. „Енерго-про-продажби“ АД, Варна, е поискало от съда да поправи допуснатата по делото очевидна фактическа грешка – осъждането за разноски на Г. Ц. Н., който не е страна по делото, като вместо това за разноски да бъде осъден К. Л. Д., като ЕГН и адресът на К. Л. Д. са правилно посочени.

К. Л. Д. е получил препис от молбата чрез процесуалния си представител, не е подал отговор и не е изразил становище.

Настоящият състав намира, че следва да се произнесе най-напред по искането за поправка на очевидна фактическа грешка и след това по искането за изменение на решението в частта за разноските.

1. По искането на „Енерго-про-продажби“ АД, Варна, с правно основание чл.247,ал.1 ГПК:

Както основателно е посочено от „Енерго-про-продажби“ АД, Варна, настоящият състав е допуснал очевидна фактическа грешка в името на ищеца в диспозитива на решението, частта за разноските, която има характер на определение, като вместо името К. Л. Д. е написал името Г. Ц. Н.. Грешката е очевидна фактическа, тъй като видно от мотивите на решението, настоящият съдебен състав е формирал воля да разгледа иск на К. Л. Д. и да го отхвърли, както и да уважи искането на „Енерго-про-продажби“ АД, Варна, за осъждане на ищеца К. Л. Д. за заплащане на разноски по делото, която воля правилно е отразил в частта от диспозитива на решението си, с която искът е отхвърлен, но неправилно е отразил в частта за разноските от диспозитива на решението си, в която е написал вместо името на ищеца К. Л. Д. името Г. Ц. Н., който не е страна по делото.

Налице е несъответствие между действително формираната воля на съда и нейното външно изразяване в част от диспозитива на решението, която има характер на определение и която следва да бъде поправена на основание чл.247,ал.1 ГПК, като бъде написано вярното име на осъдения за разноски ищец К. Л. Д..

2. По искането на К. Л. Д. с правно основание чл.248,ал.1 ГПК:

Поради допуснатата фактическа грешка настоящият състав приема, че молбата за изменение на решението в частта за разноските е в срок.

Но настоящият съдебен състав приема за основателен довода на „Енерго-про-продажби“ АД, че възражението на К. Л. Д. за прекомерност е преклудирано поради следното:.

Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълк.д. № 6 /2012 г., ОСГТК, т. 3 и т. 11, след приключване на устните състезания страните вече не могат валидно да осъществяват процесуални действия, дължими и свързани с фази на производството, които са приключили. Те не могат да въвеждат нови искания, нито да ангажират нови доказателства. Макар и акцесорна, претенцията за разноски съставлява искане, свързано със спорния предмет, което следва, също като него, да бъде заявено до приключване на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция. По действащия ГПК съдът няма правомощие служебно да осъществява проверка за прекомерност на разноските за адвокатска защита при постановяване на решението. С чл.78,ал.5 ГПК е предвидено, че само страна може да сезира съда с искане за намаление на възнаграждението за адвокатска услуга, дължимо като разноски. Както претенцията за разноски, така и възражението за прекомерност на платеното от ответната страна адвокатско възнаграждение, не могат да бъдат заявени валидно след приключване на устните състезания.

Настоящият съдебен състав приема, че К. Л. Д. неоснователно поддържа, че възражението по чл.78,ал.5 ГПК може да бъде направено за първи път едва в производството по чл.248 ГПК.

Когато по делото е имало открити съдебни заседания и страната, която прави възражение за прекомерност, е била редовно призовавана за тях, тя следва да заяви искането си по чл.78,ал.5 ГПК срещу направеното искане за разноски до приключване на устните състезания в съответната инстанция (определение № 135 /18.03.2019 г. по ч.т.д. № 938 /2018 г., І т.о., определение № 878 /12.05.2013 г. по ч.т.д. № 3365 /2013 г., I т.о. и цитираната в тях друга практика по същия въпрос). След този момент възражението за прекомерност е преклудирано, т. е. то не може да бъде надлежно заявено. За възражението за прекомерност сроковете, посочени в чл.80 ГПК, не се прилагат само когато страната, поради развитието на процеса не е могла да вземе участие в него - тогава тя може след прекратяване на производството да заяви възражението за прекомерност в срока и по реда на чл.248,ал.1 ГПК.

Искането на „Енерго-про-продажби“ АД за присъждане на разноски за всички съдебни инстанции е направено с касационната жалба, препис от която е връчен на К. Л. Д., а в проведеното съдебно заседание е представен списък на направените разноски и доказателства за разноски. А искането на „Енерго-про-продажби“ АД за присъждане на разноски за другите инстанции е направено във всяка една от тези инстанции, в които също са представени списъци за разноски и доказателства за разноски.

К. Л. Д. е следвало да направи възражението си до приключване на устните състезания по делото за всяка от съдебните инстанции. Такова възражение не е направено в нито една от съдебните инстанции.

Поради изложеното съдът