Определение № 10917 от 15.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9455/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба от С. С. С., [населено място], област Враца, и е против определение № 1492 от 19 август 2024 г., постановено по адм. д. № 395/2024 г. по описа на Административен съд Враца. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения в срока по чл. 232 АПК са депозирани. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. С атакуваното определение, на основание чл. 158, ал. 3, вр. чл. 150, ал. 1 и ал. 2 АПК, е оставена без разглеждане жалбата на С. С. С. против скица № 130/13 юни 2024 г. издадена от Община Борован, поради недопустимост. В частната жалба се навеждат доводи за нарушаване на процесуалните правила. За да прекрати производството по делото, образувано по жалбата, съдът е приел, че жалбата е нередовна, което е процесуална пречка за допустимостта на съдебно – административното производство. На следващо място е посочил, че скицата не представлява индивидуален административен акт, с който се засягат права и/или законни интереси на жалбоподателя, нито създава за него някакви задължения и същата не подлежи на оспорване по съдебен ред. Съгласно чл. 81, ал. 2 АПК съдържанието на документ може да се оспори единствено по административен ред. Така постановеното определение е законосъобразно. При постановяване на същото, административният съд правилно е отчел и съобразил приложимите законови норми. След констатиране на нередовностите по жалбата същите не са били отстранени от жалбоподателя в указания от съда срок, което е самостоятелно основание за прекратяване на делото по смисъла на чл. 158, ал. 3 във връзка с чл. 150, ал. 1 и 2 АПК. На следващо място оспорването на съдържанието на документ следва да се извърши по реда на чл. 81, ал. 2 АПК по административен ред, или по реда на чл. 124, ал. 4 ГПК в едно исково производство, а не по реда на Глава десета от дял III на АПК. Съгласно чл. 128, ал. 1, т. 9 АПК на административните съдилища са подведомствени само исканията за установяване на истинността на административните актове – авторството им, но не и на тяхното съдържание. Като недопустима за разглеждане по същество, жалбата на С. С. С. правилно е оставена без разглеждане, а производството прекратено. Предвид това, че обжалваното определение на Административен съд Враца е валидно, допустимо и правилно - следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав