Определение № 10607 от 29.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10325/2025 г.

Постъпила е частна касационна жалба от Л. А. Б. от гр. Пазарджик, срещу Определение №4251 от 23.09.2025г. по адм. дело №739/2025г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което е оставена без разглеждане жалбата на Б. против задължителни предписания №ЗД-1-12-01922796 от 10.06.2025г. на контролен орган в ТП на НОИ – Пазарджик, а съдебното производство е било прекратено. С частната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на постановения съдебен акт на състава на Административен съд – Пазарджик, респ. се настоява за отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Писмено възражение в срока по чл.232 АПК е постъпило от Ръководител ТП на НОИ – Пазарджик, с което се приема частната жалба за неоснователна и се настоява за потвърждаване на атакуваното съдебно определение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира така депозираната частна касационна жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229 ал.1, т. 1 от АПК и в срока по чл. 230 АПК, но разгледана по същество за неоснователна. За да обоснове изводите си, с които е оставил без разглеждане жалбата на Б. и е прекратил производството по нея, първостепенният съд е приел, че за оспорващия е налице първо ред за задължително административно обжалване на издадените на осигурителя му „Лекс интеконсулт“ЕООД задължителни предписания, поради което е изпратил жалбата по подведомственост на Директор ТП на НОИ – Пазарджик, за произнасяне. Настоящият състав на касационната инстанция намира, че административният съдия е стигнал да правилен извод. В случая осигуреното лице Л. Б. има правен интерес да оспори издадените, макар и адресирани само до осигурителя му – „Лекс интерконсулт“ ЕООД, гр. Пазарджик, задължителни предписания, с които е разпоредено да се заличат подадените за Б. данни по чл.5 ал.4, т.1 КСО за периода 17.11.2023г. – 16.03.2025г. Съобразно новелата на чл.117 ал.1, т.3 КСО пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу задължителни предписания на контролните органи по чл. 108 ал. 1, т. 3 КСО, какъвто е и оспореният акт от 10.06.2025г. Не се споделят тезите, изложени в частната жалба, че задължителното административно обжалване е неприложимо, тъй като би било отказ от ефективна съдебна защита, след като последващо именно решението на този Ръководител подлежи на съдебна проверка, а не самите задължителни предписания(така чл.118 ал.1 КСО). Т.е. частният жалбоподател има в пълна мяра на разположение пътя на съдебната защита на правата си, ако актът на горестоящия административен орган е неблагоприятен за него. Това не накърнява по никакъв начин правата му, вкл. с оглед наведените твърдения за правна несигурност или дори отказ от правосъдие. Консеквентно това обосновава и извода на касационната инстанция за правилност на атакуваното определение, което следва да се остави в сила. По тези съображения и на основание чл.235 ал.1 от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение