Определение № 647 от 22.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 433/2011 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 вр. чл. 286 ал.2 от ГПК, образувано по частна жалба на К. В. М. от [населено място] срещу разпореждане от 18.04.2011г.по гр.д.№9752/2010г на Софийски градски съд ІV г състав, с което негова касационна жалба срещу въззивното решение е върната като просрочена. Съобщението за изготвено решение е прието за редовно връчено на 12.12.2011г, на посочено пълнолетно лице от адреса. Касационната жалба на М. е постъпила на 14.04.2011г ,след като на 14.03.2011г му е бил връчен препис от касационната жалба на насрещната страна. Частният жалбоподател поддържа оплакване за незаконосъобразност на разпореждането. Неправилно съобщението е прието за редовно връчено, тъй като посоченото като получател лице Т. К. е непозната на адреса .Налице е нарушение по чл. 45 от ГПК, тъй като е страната е имала пълномощник по делото, адвокат с посочен адрес.Нарушен е чл.46 ал.2 от ГПК, тъй като посоченото като получател лице не живее на адреса и не е от кръга домашни лица. Частната жалба е допустима и постъпила в срок, по същество е основателна. Адресът „ул. С. ,бл.8 вх.1 ет.14”, от който жалбоподателя е бил призоваван в хода на производството, е бил непълен ,като призовките по гр.д. № 9725/2010г на СГС са връщани в цялост, някои от които (призовка от 19.07.2010г) със сведение, че лицето живее в същата жилищна сграда, но на ет.1-ви, ап. №14. В хода на делото призовка на този уточнен от длъжностните лица адрес не е връчвана редовно, докато на адреса„ ул. С. ,бл.8 вх.1 ет.14” съобщение е получено лично от жалбоподателя М. на 14.03.2011г и адресът е посочен от него във въззивната му жалба от 09.06.2010г. Съобщението, прието от въззивния съд за дата на съобщаване на решението, е било изготвено с посочен адрес „ул. С. ,бл.8 вх.1 ет.14”, но видно от отбелязването, е връчено на лице от ап.№14, т.е на първия, а не на четиринадесетия етаж .Без да изясни кой е точния адрес на страната, съдът не е следвало да приема съобщението за редовно връчено по реда на чл. 46 ал.4 във вр. ал.1 от ГПК, още повече в настоящия случай страната е имала упълномощен по делото адвокат, с посочен адрес за връчване на съобщенията. По изложените съображения ВКС, ІІІ г.о,