Определение № 274 от 31.08.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4845/2016 г.

Производство по чл. 307 ГПК, вр. чл. 303, ал. 1 ГПК, образувано по жалба вх. № 4753/17.03.2014г. на Д. Г. Д., с която обжалва решение от 27.02.2009г. по гр. дело № 2321/2007г. на Софийски районен съд, оставено в сила с решение от 10.03.2011г. по в. гр. дело № 5418/2009г. на Софийски градски съд. С посочените решения са отхвърлени исковете на Д. Г. Д. против Етажната собственост на блок 65, вход Б, в@@5@ [населено място] с етажни собственици, подробно описани в диспозитива на решението, за присъждане на сумата 3653,06лв. на основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 60, ал. 1 ЗЗД, вр. 41 ЗС и искове по чл. 86 ЗЗД за присъждане на сумата 450 лв. лихви за забава за периода 01.09.2005г. - 06.02.2007г. Ищцата е осъдена да заплати на Етажната собственост разноски за първоинстанционното производство в размер на 305лв. и разноски за въззивното производство в размер на 300лв. С определение № 317 от 24.11.2016г. на основание чл. 292 ГПК, вр. чл. 229, ал. 1, т.7 ГПК, Върховният касационен съд е спрял производството по гр. дело № 4845/2016г. по описа на съда до постановяване на решение по Тълкувателно делото № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС, по въпроси свързани с производството по отмяна на влезли в сила решения, между които е поставен й въпросът по т. 10 - какви са правомощията на ВКС в производството по чл.307 ГПК, когато молбата за отмяна не съдържа надлежни твърдения за наличието на годно основание за отмяна по смисъла на чл.303, ал.1, т.1-7 ГПК и чл.304 ГПК. С решение № 7 от 31.07.2017г. по т. д. № 7/2014г. ОСГТК на ВКС по поставения правен въпрос е даден отговор, според който молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304, ал. 1 ГПК е недопустима, като ВКС се произнася с определение, с което я оставя без разглеждане. Поради отпадане на пречката наложила спиране на делото, същото ще следва да бъде възобновено, като съдът следва да се произнесе по допустимостта на молбата за отмяна. С жалбата вх. № 4753/17.03.2014г. Д. Г. Д. е поискала да се отменят посочените решения, с които е осъдена да заплати й съдебни разноски на етажната собственост като незаконосъобразни, неправилни и несправедливи. Поискано е да се уважат предявените искове и ответниците да се осъдят солидарно да заплатят на ищцата сума в размер на 1970 лв., съгласно заключение на счетоводно експертиза, или да й върнат желязна врата на посочената стойност. Излагат се съображения за недоказаност на исковата претенция, оспорват се представени писмени доказателства, обсъждат се доказателства и тяхната неправилна преценка от съда. Поради нередовност на посочената жалба и в изпълнение на разпореждане № 100/20.06.2016г. на председателя на първо г. о. на Върховен касационен съд и разпореждане от 31.08.2016г. на Софийски районен съд, молителката да представи мотивирано изложение на основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК, връчено й на 14.09.2016г., Д. Г. Д. е подала възражение вх. № 3061046/16.09.2016г., възражение вх. № 1136978/20.09.2016г. и молба вх. № 1138436/26.09.2016г., с които излага твърдения за неправилност на решенията, като постановени въз основа на протоколи писани от неизвестно за молителката лице и с невярно съдържание, които били опровергани от представени от нея писмени доказателства; поддържа, че към протоколите липсвал списък на присъствалите лица, били укрити протоколи и унищожени доказателства от лицето С. Х., който не бил упълномощен да представлява етажната собственост и да упълномощава други лица; изложени са съображения за дейността на молителката като касиер на етажната собственост; че била оставена да се защитава сама, тъй като ангажираният адвокат не се явявал на всички заседания; изложена е фактология за извършвана от молителката дейност по подмяна на желязна врата, боядисване на пощенски кутии, поправка на покрив и други подобни дейност - обстоятелства, чрез които молителката доуточнявана молбата, озаглавена „жалба”. Към молбата - жалба представя писмени доказателства, без да са изложени съображения, обосноваващи значението им за отмяна на решенията в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Цитираното тълкувателно решение приема, че с разпоредбата на чл. 306, ал. 1, изр. 1 ГПК е въведено изискване за редовност на молбата за отмяна - задължение, което произтича от извънредния характер на производството по чл. 303, ал. 1 ГПК, като средство за извънинстанционен контрол на влезли в сила решения, вменено на страната - молител. Молителят трябва за изложи твърдения за фактите, включени в основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК, които според определените хипотези на закона обосновават неправилност на влязлото в сила решение. Наличието на точно и мотивирано изложение от страната на посочените основания дава възможност на Върховния касационен съд да даде правна квалификация по чл. 303 ГПК. Молбата за отмяна няма да отговоря на изискването за редовност, когато молителят е релевирал доводи, които съставляват касационни оплаквания за допуснати от съответния съд процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, които не са обхванати от хипотезите на чл. 303, ал. 1 ГПК. Когато молбата за отмяна не отговоря на изискването за редовност, на страната се изпраща съобщение за отстраняването й в едноседмичен срок. При неотстраняване на нередовността в рамките на предоставения срок, молбата се оставя без разглеждане, а образуваното пред ВКС производство се прекратява. Подадената от молителката жалба - молба, наред с последвалите възражения - уточнения, не отговорят на изискванията за редовност. Въпреки дадените указания молителката не е мотивирала конкретни основания за отмяна. Представените писмени доказателства не са обсъдени в контекст на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, ако отмяната се основава на непълнотата на фактическия и доказателствен материал по делото, установена след влизане на решението в сила. Изложените от молителката фактически твърдения, доводи и възражения касаят съществото на спора. Чрез тях молителката оспорва правилността на влязлото в сила решение, като наведените обстоятелства не конкретизират нито едно основание за отмяна. Предвид изложеното молбата за отмяна е нередовна и следва да се остави без разглеждане. При този изход на делото молителката ще следва да заплати съдебни разноски на другата страна за производството за отмяна в размер на 500 лв. адвокатско възнаграждение по представен договор за правна защита с адвокатско пълномощно, с писмен отговор на ответника по молбата вх. № 1091459/13.06.2016г., с който страната е поискала присъждане на съдебни разноски. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.