Определение № 3535 от 26.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 993/2025 г.

Производство по чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 4828/10.03.2026 г. по регистъра на ВКС, подадена от ответника Р. Т. К., чрез адв. М., с искане за „допълване и изменение на определение № 3367/26.06.2025 г.“ по настоящото дело (с което в производство по чл. 288 ГПК е допуснат касационен контрол на въззивното решение в обжалваните части - по жалбите на ищеца Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/ и на посочения ответник) в частта за разноските, с присъждането на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 АЗдв. в полза на адвоката, осъществил защитата на последния. Със същата молба се иска „изменение и допълване на необжалваемо решение № 134/26.02.2026 г. по гр. д. № 993/2025 г. по описа на ВКС, III г. о.“ с възлагане в тежест на КОНПИ на разноските за държавна такса и присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в полза на адвокат М..

Ответникът по молбата – Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, чрез държавен експерт Р. И., в писмения си отговор я счита за неоснователна.

Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на данните по делото, намира следното:

1. Относно молбата за „допълване и изменение“ на определение № 3367/26.06.2025 г. по настоящото дело.

Тя е недопустима. На изменение или допълване по реда на чл. 248 ГПК подлежат само актовете, с които съдът дължи разпределяне на отговорността за разноски. Съгласно чл. 81 ГПК това са актовете, с които се приключва делото в съответната инстанция. Определението по чл. 288 ГПК когато касационното обжалване е допуснато, няма характер на краен съдебен акт, т. е. такъв по смисъла на чл. 81 ГПК, защото с постановяването му производството пред касационната инстанция не е приключено, а предстои – при определени предпоставки (внасяне на д. такса, когато такава се дължи) – разглеждане на касационната жалба в открито съдебно заседание. В очертаната хипотеза касационното производство приключва с постановяване на решение по чл. 290 ГПК и едва тогава съдът следва да се произнесе по отговорността за разноски, съобразявайки съгласно чл. 78 ГПК и изхода на делото в отделните му части.

Като лишена от годен предмет на искане (за допълване и/или изменение), молбата на Р. Т. К. по чл. 248 ГПК в посочената й част е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.

2. Относно молбата по чл. 248 ГПК „за изменение и допълване“ на постановеното от ВКС решение № 134/26.02.2026 г. по гр. д. № 993/2025 г. на III г. о. в частта на разноските.

В първата й част – досежно искането за възлагане в тежест на ищцовата комисия на разноските за държавна такса, молбата е недопустима. Ответникът по иска има интерес от постигане на благоприятен за него резултат, който се отразява на правната му сфера – напр. че претендираното от ищеца материално субективно право не съществува или пък търсената правна промяна не може да се осъществи и като последица от това може да иска присъждане на сторените от него разноски по делото. Въпросът за разноските под формата на дължима държавна такса за производството касае интересът на фиска и неговото охраняване е възложено на съда. Ответникът няма интерес и не може да предявява претенции за възлагане на дължимата за производството държавна такса в тежест на насрещната страна – ищецът, по чиято инициатива е започнало производството по делото. Той е трето лице за това правоотношение, поради което е недопустимо да иска да интервенира в чужда правна сфера. Хипотезата не е такава по чл. 26, ал. 2 ГПК, в която е разписано изключението от принципа на чл. 26, ал. 1 ГПК. Молбата в посочената й част като недопустима следва да се остави без разглеждане.

Във втората й част – относно искането за допълване на постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение в частта на разноските, с присъждане на разноски по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в полза на адвоката, осъществил защитата на посочения ответник в настоящото производство, молбата по чл. 248 ГПК е допустима.

Преди разглеждане по същество на молбата, следва да се съобрази следното.

С оглед доводите в отговора на молбата, изтъкнати от ищцовата комисия и свързани с отричане на предпоставките от хипотезите на чл. 38, ал. 1 ЗАдв. при извършване на правната помощ и съдействие от страна на адв. М. в защита интересите на ответника К. в настоящото производство, този състав на ВКС счита, че производството в частта му по тази молба следва да бъде спряно. С разпореждане от 20.06.2025 г. на председателя на ВКС е образувано т. д. № 3/2025 г. на ОСГТК на ВКС по въпроси, между които е и въпросът „Има ли право съдът на преценка дали са налице обстоятелствата за предоставяне на безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1 ЗАдв. при направено искане по чл. 38, ал. 2 от същия закон или те са предоставени единствено на договарящите се и не подлежат на проверка от съда?“. Предвид предмета на настоящото производство по чл. 248 ГПК (в разглежданата му част) и спорните между страните въпроси, тълкувателното дело се явява обуславящо за изхода му, което налага спирането му на основание чл. 292 ГПК до постановяване на тълкувателно решение.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на III г. о.,