Определение № 518 от 06.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 252/2024 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Аеропак инженеринг“ ООД против определение № 2345/26.09.2023 г., постановено по гр.д..№ 2494/2023 г. от 1-ви състав на САС. Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение, съдът е потвърдил определение на СГС, с което делото е изправено по подсъдност на Окръжен съд – София, предвид разпоредбата на чл.7, ал.2 ЗОДОВ. Съдът е приел, че не се допуска иск, предявен на основание чл.2, ал.1 ЗОДОВ да се разглежда от съд, който е посочен като ответник по същия иск, поради което правилно съдът е изпратил делото за разглеждане от най-близкия равен по стене съд – Софийски окръжен съд. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ, когато иск е предявен пред съд, който е и ответник по иска, съдът изпраща делото на най-близкия родово компетентен първоинстанционен съд. Независимо от нормата на ЗОДОВ, на която се основава иска, доколкото се касае за искане за присъждане на обезщетение на основание този закон, то нормата на чл.7, ал.2 следва да се прилага, като е без значение колко на брой са ответниците, като приложението на нормата е обусловено от обстоятелството, че сред тях е и съд, пред който е предявена исковата молба. Същата разпоредба е ясна и не се нуждае от тълкуване, като правните въпроси извън прилагането на тази разпоредба са неотносими към производството по допустимост на касационното обжалване. Водим от горното, състав на ВКС