Определение № 141 от 21.08.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1321/2020 г.

Образувано е по частна жалба на М. М. Д. и М. Д. Д. срещу определение № 14 от 31.01.2020 г. по гр.д. № 284 /2006 г. на Върховния касационен съд, I г.о., с което е отменено протоколно определение от 21.01.2020 г. за даване на ход на молба за тълкуване по същество и е оставена без разглеждане като недопустима подадената от М. М. Д. и М. Д. Д. молба за тълкуване на решение № 497 /07 от 11.04.2007 г., постановено по гр.д. № 284 /2006 г. на ВКС, V г.о. Частните жалбоподатели поддържат, че обжалваното определение на ВКС е незаконосъобразно и искат да бъде отменено, защото А. А. не е бил член кооператор и се е снабдил с нотариален акт за процесния (по гр.д. № 284 /2006 г. на ВКС, V г.о.) апартамент незаконосъобразно, като е скрил обстоятелството, че е бил изключен като член-кооператор от ж.с.к. „А.“, нотариусът не е имал право да издаде нотариалния акт. Насрещната страна Г. А. А. не е подал писмен отговор. За мотивите в обжалваното определение:. Съставът на ВКС е приел следното: Производството е по чл.251 ГПК, молбата е основана на твърдение за неяснота и противоречие в мотивите и че то противоречи на ТР № 3 /2012 г. на ВКС, че с решението на практика ответникът е получил процесния апартамент, изграден от ж.с.к., без да заплаща суми и е отнета собствеността на молителите. С решението, чието тълкуване се иска, е потвърдено решение, с което срещу Д. Д. Д. и М. М. Д. е уважен иск на А. Ж. Д. по чл.108 ЗС, като ВКС е съобразил, че решението за приемането на М. Д. за член-кооператор на мястото на изключения А. в ж.с.к. е нищожно съгласно чл.30,т.3 ЗЖСК, защото е взето преди да е влязло в сила решението за неговото изключване, а последиците от тази нищожност се прилагат непосредствено от ж.с.к. и обвързват членовете - чл.42,ал.3 ЗЖСК. Молбата за тълкуване е недопустима поради следното: Възможността, предвидена в чл.251 ГПК за тълкуване на влязлото в сила решение, е способ за изясняване на действителната воля на съда, обективирана в диспозитива на съдебния акт, когато той е неясен или непълен и поражда спор между страните относно вложения в него смисъл и за изпълнение на неговите правни последици. На тълкуване по реда на чл.251 ГПК подлежат всички съдебни решения – установителни, осъдителни и конститутивни. Нормата на чл.251,ал.2 ГПК поставя допълнително изискване – те да не са изпълнени, Съгласно тази изрична разпоредба тълкуване на решение, което е изпълнено, не може да се иска. Следователно изпълнението на съдебно решение изключва правния интерес на страната да иска тълкуване на решението, защото се предполага, че след като е било изпълнено, волята на съда не е била неясна. Видно от протокол от 16.08.2006 г. за въвод във владение по изп.дело № 2085 /2006 г., образувано по изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 137 /2005 г. на Бургаски окръжен съд, М. М. Д. и М. Д. Д. са били отстранени от процесния апартаменти и е въведен във владение взискателят А. Ж. А.. Следователно решението е изпълнено и не подлежи на тълкуване, а молбата по чл.251 ГПК за тълкуване е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството да се прекрати. Определението, с което е даден ход по същество от 21.01.2020 г., следва да се отмени. По основателността на частната жалба: С решение № 497 /07 от 11.04.2007 г., постановено по гр.д. № 284 /2006 г. на ВКС, V г.о., чието тълкуване е поискано, е оставено в сила решение № III-197 /08.12.2005 г. по гр.д. № 137 /2005 г. на Бургаски окръжен съд. Видно от приложените по гр.д. № 284 /2006 г. на ВКС, I г.о. в заверени преписи доказателства – решението на ВКС и съдебните решения на първата и въззивната инстанция и протокола за въвод във владение, изводите на ВКС в обжалваното определение са обосновани. Решението на ВКС, с което е оставено в сила въззивното решение № III-197 /08.12.2005 г. по гр.д. № 137 /2005 г. на Бургаски окръжен съд, е изпълнено, видно от протокол от 16.08.2006 г. на съдебен изпълнител за въвод във владение по изп.дело № 2085 /2006 г. С това е осъществен хипотезисът на разпоредбата на чл.251,ал.2 ГПК, с която е установена процесуална пречка за тълкуването на влязлото в сила решение на ВКС. От това следва, че изводът на състава на ВКС, че молбата за тълкуване е недопустима, е законосъобразен. Като последица от това е законосъобразен и изводът, че определението, с което е даден ход на молбата за тълкуване по същество, следва да бъде отменено. В настоящото производство подлежи на разглеждане единствено законосъобразността на извода на състава на ВКС, че подадената молба за тълкуване на влязлото в сила решение, е недопустима, тъй като то вече е изпълнено. Доводите, които частните жалбоподатели изтъкват за незаконосъобразност на обжалваното определение, не се отнасят до предпоставките за допустимост на производството по чл.251 ГПК, а до правилността на влязлото в сила решение, която не подлежи на разглеждане в настоящото производство, поради което са неотносими към проверката на законосъобразността на обжалваното определение. От изложеното следва крайния извод, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Страните не претендират разноски, с оглед изхода от това производство частните жалбоподатели нямат право на разноски, а насрещната страна не е доказала да е извършила разноски, поради което разноски не следва да се присъждат. Воден от изложеното, настоящият състав