Определение № 1674 от 09.06.2026 г. на ВКС по т. д. № 1174/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Рила Комерс“ ООД против определение № 236/26.01.2026г. по ч.т.д. № 70/2026г. на Върховен касационен съд, I т.о., с което е оставена без разглеждане частната жалба на „Рила Комерс„ ООД срещу протоколно определение от открито съдебно заседание на 01.10.2025г., по в. гр. д. № 888/2023г. на Апелативен съд – София, с което са оставени без уважение доказателствени искания на страната. Жалбоподателят оспорва правилността на определението на ВКС, като сочи, че с определението на въззивния съд, освен отказ да се допуснат поисканите доказателства, е отказано разглеждане на самата въззивна жалба на страната, очевидно визирайки разпореденото в същото открито съдебно заседание връщане на насрещната въззивна жалба на „ Рила Комерс „ ООД срещу първоинстанционното съдебно решение, поради липса на правен интерес от обжалването. Ответната страна - „Артемида - ДСИ“ АД - оспорва частната жалба, излагайки съображения, които преповтарят мотивите на обжалваното определение. Претендира разноски. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното: С протоколно определение от открито съдебно заседание на 01.10.2025г. по в.гр.д. № 888/23г. на Апелативен съд - София са оставени без уважение доказателствени искания на „Рила Комерс”ООД, поради настъпила преклузия за събиране на доказателства. В същото заседание е разпоредено връщане на насрещната въззивна жалба на страната срещу първоинстанционното решение, като недопустима, поради липса на правен интерес. Постъпила е частна жалба срещу определението / вх. № 26 299/07.10.2025 г. – по която единствено е образувано ч.т.д.№ 70/2026 г. на І т.о. на ВКС /. С определение № 236/26.01.2026г. по ч.т.д. № 70/2026г. на І т.о. на ВКС, предходният съдебен състав е намерил същата за процесуално недопустима и я е оставил без разглеждане, тъй като атакуваното въззивно определение - за оставяне без уважение доказателствените искания на страната - не попада в обхвата на определенията по чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, срещу които могат да се подават частни жалби. Съдебният състав е приел, че защитата срещу евентуална неправилност на отказа на съда се осъществява с обжалване на крайния съдебен акт. Частната жалба е неоснователна. Настоящият съдебен състав споделя доводите, изложени в обжалваното определение: определенията на съда, постановени в хода на разглеждане на делото, подлежат на обжалване само в изрично предвидените в чл. 274, ал. 1 ГПК хипотези: когато са преграждащи развитието на производството – временно или окончателно / чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК / и чиято обжалваемост е изрично предвидена в закона / чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК /. Безспорно липсва правна норма, уреждаща изрично обжалваемост на определения от вида на атакуваното. Жалбоподателят по начало поддържа първата хипотеза, но доводите му, за преграждащия развитието на производството характер на определението на съда, не могат да бъдат споделени. Както се сочи в мотивите към т. 5 на ТР № 1/17.07.2001г. по тълк.дело № 1/2001г. на ОСГК на ВКС / макар относимо към касационната обжалваемост на съдебните актове, но доколкото и спрямо същата намира приложение чл. 274, ал. 1 ГПК /, обжалваемостта е средство за контрол срещу незаконни определения, които не могат да се проконтролират по повод на обжалване на решенията / каквото не е настоящото /. Ако събирането на доказателства или проверката им са неправилно ограничени от съда, с което би било нарушено правото на защита на страната, се касае за съществено нарушение на съдопроизводствени правила – основание за атакуване на съдебното решение, съгласно чл. 281, т. 3, пр. второ ГПК. Потестативното право на жалба, на това основание, за страната възниква с постановяване на съдебното решение. С частната жалба на „Рила Комерс“ ООД срещу определение № 236/26.01.2026 г. по ч. т. д. № 70/2026 г. на Върховен касационен съд, I т. о., се въвежда предмет, по който предходния касационен състав не се е произнасял, защото не е бил сезиран с частна жалба и срещу определението от 01.10.2025 г., за връщане насрещната въззивна жалба на „Рила Комерс„ ООД срещу първоинстанционното решение. Не съставляват такова сезиране - надлежно и допустимо, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК - подадените, след депозиране на частна жалба вх. № 26 299/07.10.2025г., молби с вх. № 26509/09.10.2025г., вх. № 32 897/03.12.2025 г. и вх. № 35081/23.12.2025 г.. Производството по ч.т.д.№ 70/2026 г. на І т.о. на ВКС е образувано единствено по частна жалба с вх.№ 26 299/07.10.2025г.. Като правилно, обжалваното определение следва да бъде потвърдено. В полза на ответната страна следва да се присъдят направените за производството в касационна инстанция разноски - 360 евро с вкл. ДДС, от платено адвокатско възнаграждение. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение