Определение № 2873 от 11.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2128/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл., вр. чл. 213а, ал. 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Н. Неделчев срещу разпореждане № 1522/13.02.2024 г., постановено по адм. дело № 1101/2022 г. по описа на Административен съд Варна, в частта с която му е отказано освобождаване от държавна такса от 30 лева, дължима за разглеждане на частна жалба против определение № 1286/06.02.2024 г. по същото дело № 1101/2022 г. Частният жалбоподател оспорва посочената част от разпореждането, като неправилна и незаконосъобразна, постановена в нарушение на съдопроизводствените правила. Иска нейната отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд със задължителни указания или разрешаване на спора по същество и освобождаването му от такса. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. За да остави без уважение искането за освобождаване от държавна такса съдът е обсъдил представените от жалбоподателя доказателства относно имущественото му състояние, експертното решение на Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК) и разпореждането за отпуснатата му лична пенсия за инвалидност. Въз основа на постъпилите данни е преценил, че не са налице нови обстоятелства, които да променят формираните изводи за финансовото състояние на лицето при постановяването на предходните откази за освобождаване от такси. В заключение е приел, че Неделчев разполага със средства за заплащане на дължимата държавна такса. Определението е неправилно. Изводът на съда, че лицето разполага с достатъчно средства да заплати дължимата държавна такса в размер на 30 лева е незаконосъобразен, поради неправилно анализиране на предпоставките по чл. 83, ал. 2, т. 1 - т. 7 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Представените по делото доказателства във връзка с искането на Неделчев за освобождаване от държавна такса показват, че към датата на подаване на искането Неделчев няма сключени трудови договори, доходи от свободни професии, доходи от наеми и хонорари не притежава недвижими имоти, като негова собственост притежава лек автомобил със застрахователна стойност 500 лева, няма данни за осигурителен доход, няма сключен гражданки брак и деца. За месец януари 2024 г. е получил 351 лева общо в това число пенсия и финансова подкрепа по Закона за хората с увреждания (ЗХУ). По делото е приложено и експертно решение № 1212 от 110/15.05.21 на НЕЛК, от което е видно, че Неделчев е с 80% трайно намалена работоспособност. Искането по чл. 83, ал. 2 ГПК, вр. чл. 144 АПК, се преценява не само с оглед на размера на дължимата държавна такса по конкретното дело. Необходимо е да се прецени доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на такси в съдебното производство до приключването му във всички инстанции, ако не настъпи промяна в обстоятелствата (тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г., ОСГТК, т. 12). С оглед наличните доказателства се налага извод, че Неделчев не разполага с достатъчно средства да заплати държавната такса за разглеждане на държавна такса, дължима за разглеждане на частна жалба против определение № 1286/06.02.2024 г. по адм. дело № 1101/2022 г., в частта с която се оспорва отказът за предоставяне на правна помощ за процесуално представителство. Той е материално затруднено лице със значителна степен на намалена работоспособност и независимо какви са причините за това състояние, ако не бъде освободен от заплащане на държавна такса, няма да бъде в състояние да упражни процесуалните си права. Освобождаването от такса се свърза и с изискването на чл. 212, ал. 2 АПК за приподписване на жалбата от лице със съответна правоспособност, което не се прилага когато жалбоподателят е освободен от държавна такса. Предвид горното обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което Н. Неделчев бъде освободен от внасянето на държавна такса в размер на 30 лева, дължима за разглеждане на частната жалба против определение № 1286/06.02.2024 г. по адм. дело № 1101/2022 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение