Определение № 1757 от 24.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 820/2024 г.

Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба, подадена на 20.03.2024 г. от АРГО 3 ЕООД, чрез процесуален пълномощник, за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение № 1308/06.03.2024 г. по в. гр. д. № 6760/2023 г. на Софийския градски съд, с което след отмяна на решение № 3773 от 13.03.2023 г. по гр. д. № 51383/2021 г. по описа на Софийския районен съд молителят е осъден да заплати на ЕТ ВАСИЛ ИВАНОВ КОСТОВ на основание чл. 55 ал.1, предл. 3 ЗЗД сумата от 20 000 лв. – получен на отпаднало основание аванс по договор за проектиране от 08.01.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаването на исковата молба (02.09.2021 г.), както и съдебно-деловодни разноски. С молбата за отмяна се твърди, че е налице ново писмено доказателство, което е от съществено значение за спора и с което ответникът АРГО 3 ЕООД не е можел да се снабди своевременно, а именно – виза за проектиране, издадена на 22.10.2018 г., без която не е било възможно да извърши възложеното му от ищеца проектиране. Извън това се твърди и че влязлото в сила решение е недопустимо, тъй като исковата молба не изхожда от легитимирана (надлежна) страна. Ищецът ЕТ ВАСИЛ ИВАНОВ КОСТОВ е прехвърлил предприятието си на 20.10.2020 г. в полза на РЕМОНТ-БГ-2020 ЕООД, следователно исковата молба е подадена от лице, което иска да реализира права, каквито вече не притежава. Към молбата са приложени заверени копия от документите, на които се основава искането за отмяна - виза за проектиране и извлечения от ТРРЮЛНЦ относно обстоятелствата, посочени по-горе. Ответникът по молбата за отмяна – ЕТ ВАСИЛ ИВАНОВ КОСТОВ, чрез процесуален пълномощник, в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК изразява подробно становище за недопустимост и неоснователност на искането. С разпореждане № 49/29.04.2024 г. съдът е оставил производството по делото без движение, като е изискал уточняване на обстоятелства във връзка с редовността и допустимостта на молбата за отмяна. В отговор е депозирана молба от 31.05.2024 г., в която е посочено, че молителят се е сдобил с визата за проектиране след приключване на съдебния процес и то неофициално, тъй като не е легитимиран да я получи по официален път, за което са изложени съответни твърдения и доводи. Във връзка с указанията на съда по втората част от молбата за отмяна не се навеждат факти, които да бъдат подведени под някое от изчерпателните основания на чл. 303, ал. 1 ГПК, респективно нередовностите са останали неотстранени. Настоящият съдебен състав намира, че молбата за отмяна е предявена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на извънреден контрол по реда на Глава 24 ГПК. Молбата е недопустима в частта, в която като основание за отмяна на влязлото в сила решение се релевира недопустимост или неправилност на същото по причина, че исковата молба не е подадена от надлежно легитимирана страна, по следните съображения: Твърдяната недопустимост на решението не съставлява основание за отмяната му по реда на извънинстанционния съдебен контрол, а евентуалната неправилност на решението не е мотивирана с обстоятелства, попадащи сред хипотезите на чл. 303, ал. 1 ГПК, включително вписаните в ТРРЮЛНЦ обстоятелства за прехвърляне на предприятието на ответника по молбата за отмяна преди завеждане на делото не отговарят на условията, посочени в чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК – да са нови и да не са могли да бъдат известни на страните при разрешаването на спора. В останалата част молбата за отмяна се преценява като допустима и производството по нея следва да бъде насрочено за разглеждане в публично съдебно заседание, съгласно чл. 307, ал. 2 ГПК. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение