Определение от 28.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6098/2024 г.

Производството по делото е образувано по по две касационни жалби, първата от които на А. Н. А., а втората- на М. Х. В. и Ю. Х. С., чрез пълномощника им адв. А. Драганова, против решение № 2369/10.04.2024 г. постановено по адм. дело № 4938/2023 г. на Административен съд - София град. В съдебно заседание пълномощникът на касаторите адв. Драганова, депозира молба, с която претендира отвеждането на членовете на настоящия тричленен състав: председателят Кремена Хараланова, и членовете Мира Райчева- докладчик, и Мария Радева. Искането е мотивано с твърдението, че пред същия състав е било образувано и разгледано адм.д. № 6659/2022г. за отмяна на влязло в сила решение по адм.д. № 230/2021г. по описа на АССГ с предмет законосъобразността на заповед за отчуждаване № СОА20- РД40-104/ 20.11.2020г. на кмета на СО, отказът за отмяната на който, обективиран в писмо № СОА23- ГР94- 1181/1/31.03.2023г. на кмета на СО е предмет на спора, по който е постановено решението, предмет на касационно обжалване. След анализ на твърденията на страните и данните по делото настоящият състав намира, че искането за отвод, като неоснователно следва да бъдат оставени без уважение, по следните съображения: На първо място следва да бъде отбелязано, че подателите на искането не отчитат, че производството по адм.д. № 6659/2022г., в което настоящият съдебен състав е взел участие, е по реда на извънинстанционния контрол – при условията на чл. 237 и сл. АПК, поради което в него се дължи преценка единствено налице ли е основание за отмяната на постановен съдебен акт по смисъла на чл. 239, т. 1- т.6 АПК, но не и относно въпроси по същество на спора, разрешен с този съдебен акт. Отделно от това, не намират каквото и да било фактическо основание твърденията на касаторите, обосноваващи изразените от тях съмнения в безпристрастността на настоящия състав. Не се сочат, нито по делото се установяват обстоятелства, осъществяващи която и да е от хипотезите, уредени с чл. 22, ал. 1 ГПК /съдиите Хараланова, Райчева и Радева не са субекти на спорното или свързано с него правоотношение, не са съпруги или роднини по права линия, не живеят във фактическо съпружеско съжителство със страна по настоящото дело или неин процесуален представител, нито са взели участие при решаване на делото в друга инстанция/. За изчерпателност и във връзка с доводите в молбата за отвод, основани на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, следва да се отбележи още следното: Според постоянната практика на Европейския съд по правата на човека наличието на безпристрастност по смисъла на чл. 6, § 1 от КЗПЧОС трябва да се преценява в зависимост от два подхода: 1) субективен тест, който цели да установи наличието на лично убеждение и поведението на конкретен съдия, респ. състав, с оглед демонстриране на лично предубеждение или пристрастие по определено дело и 2) обективен тест, чрез който да се извърши преценка дали съществуват установими факти, които биха могли да поставят под съмнение безпристрастността на самия съд, включително и неговият състав. /дела Кyprianou v.Cyprus /GC/ №73797/01, §118, ЕСПЧ 2005-Хlll и Micallef v. Malta /GC/, № 17056/06, §§ 93-96, ЕСПЧ 2009 Фей срещу Австрия, 24 февруари 1993 г., § 28 и § 30, серия а, № 255; Ветщайн срещу Швейцария, № 33958/96, § 42 ЕCHR 2000-ХII. Обстоятелството, че членовете на настоящия съдебен състав са участвали в производство по извънинстанционен контрол по реда на чл.237 и сл. АПК на решението, постановено по адм.д. № 230/2021 г. по описа на АССГ, не може да породи никакво основателно съмнение за лично пристрастие от изхода на делото по смисъла на чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Що се отнася до твърдението, основано на личните възприятия на А. А. и по- конкретно до това, че тя е била „разочарована“ от настоящия състав и у нея са били предизвикани „силни съмнения“ за възможността да получи правосъдие от безпристрастен съд, то същото отново не поражда основателно съмнение за безпристрастието на съдебния състав и съответно не е обстоятелство по смисъла на чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК, което да налага отвод на някой от членовете на съдебния състав. Предвид изложеното съдът приема за неоснователно искането за отвеждане на настоящия съдебен състав от разглеждане на спора, по който е образувано адм. дело № 6098/2024 г. по описа на ВАС, четвърто отделение, поради което и на основание чл. 22 ГПК