Решение № 2274 от 26.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9681/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от В. П. Н. чрез процесуален представител, срещу решение № 3413 от 23.07.2025 г., постановено по административно дело № 428/2025 г. от Административен съд Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата му срещу отказа на администратора на лични данни – „Вива кредит“ АД да му предостави копия(реплики) на от документи, носители на личните му данни, съгласно чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 за периода 17.01.2017-04.03.2025 г. По наведени доводи за неправилност на решението на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК се иска отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд или постановяване на ново по съществото на спора, с което да отмени отказа на администратора да му предостави копия от обработваните от него лични данни на жалбодателя, като му бъдат присъдени направените деловодни разноски, като процесуалния представител прави искане на да му бъде присъден адвокатски хонорар при условията на чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата (ЗА). Ответникът по касационната жалба – „Вива Кредит“ АД чрез процесуален представител в представен от последния писмен отговор оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение и му присъди деловодни разноски, представляващи възнаграждение на процесуален представител. С молба от 20.01.2026 г. подадена чрез адв. Николовска прави искане за спиране на производството по делото във връзка с образувано пред Съда Европейския съюз(СЕС) дело С-676/2025 г. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: І. По искането за спиране на производството. Предмет на настоящето производство е акт на администратор на лични данни, постановен по искане на субект на лични данни по реда на чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните)(ОРЗД), като по делото няма данни отношенията на страните по делото, в качеството им на заемополучател и заемодател да се приключени, като това следва от представеното по делото Уведомление от 10.04.2025 г. и приложенията към него, издадено от администратора на личи данни. Образуваното пред СЕС дело № С-676/2025 г. е по отправено запитване от АС Варна с поставени общо пет въпроса, които обаче касаят права на субекта на данни при приключени договорни отношения с администратора, при което настоящият състав намира, че в случая не са налице предпоставките по чл. 154а, ал.1, т. 8 АПК - поставените въпроси пред СЕС по посоченото дело не обуславят изхода по спора. Поради изложеното настоящият състав намира, че искането за спиране на производството е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. ІІ. По касационната жалба. Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него. Производството по чл. 15 ОРЗД е образувано с подаване на искане от Н. чрез процесуален представител да му бъде предоставена информация дали дружеството обработва негови лични данни, като в случай, че такива се обработват да му бъде предоставена информация за целите на обработването, категорията лични данни, които се обработват, получателите, категориите получатели пред които са разкрити тези данни, както и копие от личните данни, които са в процес на обработка за периода 17.01.2017 – 04.03.2025 г. В случай, че има сключени договори за кредит да му бъдат предоставени копия от всички договори за кредит сключени с ответника за същия период, наред с прилежащите документи, включително но не ексклузивно: погасителни планове; анекси; общи условия към анекси; декларации; искания; референции; документи и съществуваща кореспонденция между страните, движение на паричните потоци по кредитното досие на Н. и разбивка по пера, идентифициращи разпределението на внесените суми за погасяване на задължения. С уведомление от 10.04.2025 г. жалбодателят е уведомен за основанието и целите на обработване на личните му данни, издадено му е удостоверение относно предоставяне на личи данни, като в Приложение № 1 към него са посочени всички лични данни, които се обработват, както и непълни копия от договор от 30.04.2024 г.и други документи, свързани с този договор и съдържащи лични данни, които се обработват от администратора. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него акт по ОРЗД е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и искането на жалбодателя е удовлетворено. Решението е правилно, но само в частта, в която е отхвърлена жалбата против акта на администратора на лични данни от 10.04.2025 г., с който му е предоставена исканата информация и копия от документи по чл. 15, § 1 и § 3 ОРЗД за обработване на личните му данни по повод сключен договор за паричен заем от 30.04.2024 г. В останалата част, в която е постановен отказ да е предостави исканата информация и копие от документи за периодите, както следва: 17.01.2017г. – 29.04.2024г. решението е неправилно, като необосновано. От доказателствата по делото се установява, че на субекта на лични данни е предоставена единствено информация за личните му данни, които се обработват във формата на извлечение от документи, както и копие на част от договор за паричен заем, сключен между страните по делото на 30.04.2024 г. но с това е предоставена част от исканата информация. Доколкото в тази част искането на субекта на данни е удовлетворено, то обжалваното решение в тази му част е правилно и следва да бъде оставено в сила. С обжалваното решение е отхвърлена изцяло жалбата на Н., но от доказателствата се установява, че исканата от него информация и копия от документи по чл. 15, § 1 и § 3 ОРЗД не е предоставена. Изводът на АС Пазарджик, че субекта е получил информацията относно обработваните от администратора в пълен обем е необоснован, тъй като не се подкрепя от събраните в хода на производството доказателства. На първо място, противно на приетото за установено от съда от съдържанието на предоставените на Н. информация и копия на извлечения на документи не се установява, че данните му се обработват единствено по повод и за целите на сключения договор за паричен заем на 30.04.2024 г. Освен това недопустимо съдът не е обсъдил приетите по делото доказателства в съвкупност. От представените копия от разписки извлечения за направени плащания през „Изи пей“ от страна на жалбодателя в полза на администратора на данни – „Вива кредит“ АД през периода 20.12.2021 г. – 12.11.2024 г. се установява, макар и индиректно, че между страните са били налице парични взаимоотношения и преди сключване на посочения в уведомлението договор за кредит. Фактът, че Н. е погасявал задължения по договори за кредит към администратора на лични данни „Вива кредит“ АД се установява от представената по делото справка за направени плащания от Н. на дружеството през периода 08.04.2021 г.- 12.11.2024 г. При липсата на предоставена информация в частта, в която е поискана такава за периода 17.01.2017 г. – 29.04.2024 г., както и предоставяне на сключените през този период договори за кредит между Н. и дружеството неправилно и необосновано в обжалваното решение е прието, че е предоставена исканата информация в пълнота. Напротив от събраните в хода производството доказателства се установява, че администраторът на лични данни не е предоставил исканата информация от субекта на лични данни в пълнота, при което изводът на съда, че информацията относно обработваните от ответника лични данни на субекта е предоставена в обема и по начина по който е поискана е неправилен и необоснован. По делото не е предоставена информация за основанието за обработване на личните данни на жалбодателя през целия период, посочен в искането, като не са му предоставени и копия от документите, в съдържащи негови лични данни за този период. Ето защо настоящият състав намира, че по същество е постановен частичен отказ да се предостави исканата информация. Предвид така установеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е неправилно в посочената част а именно относно периода 17.01.2017г. – 29.04.2024г., като необосновано и постановено при неправилно приложение на закона, при което следва да бъде отменено в тази му част, вместо което следва да бъде постановено ново по съществото на спора, с което отказа на администратора на лични данни да му предостави потвърждения дали през посочения период е обработвал лични данни на Н., както и да му предостави исканата информация за обстоятелствата по чл. 15, § 1 ОРЗД, както и да му предостави копие от тези данни по чл. 15, § 3 ОРЗД, при съобразяване на постановеното в Решение от 26.10.2023 г. по дело С-307/22 на СЕС, като преписката бъде върната на администратора на лични данни за ново произнасяне по заявление тона Н. при съобразяване на дадените указания в срока по чл. 12, § 3 ОРЗД. При този изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на касационния жалбодател деловодни разноски, съобразно представения списък, в размер на 35,80 евро(равностойността на 70 лв.) – заплатена държавна такса. На основание чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 36, ал. 3 и ал. 4 от Закона за адвокатурата ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвоката на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 818 евро (с равностойност1600 лв.), от които 511,29 евро (с равностойност 1000 лв.) за първоинстанционното производство и 306,78 евро (с равностойност 600 лв.)за касационното. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение