Определение № 12765 от 10.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11251/2025 г.

Производството е по реда на чл.185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Сдружение „Национална асоциация „Българско Черноморие“ гр.Поморие. Оспорва се законосъобразността на чл.6 от НАРЕДБА № 2 от 8.06.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване, издадена от Министъра на околната среда и водите на основание чл. 135, ал. 1, т. 13 от Закона за водите. Навеждат се доводи за недействителност на оспорената разпоредба поради противоречие с по-висш по степен нормативен акт, поради липса на компетентност на издателя на акта и поради несъответствие с целта на закона. Развиват се доводи и за незаконосъобразност на обжалваната разпоредба поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при приемането й и поради противоречие с материалноправни разпоредби, както и поради несъответствие с целта на закона, с основни принципи на правовата държава и на правото на ЕС. Претендира се за обявяване нищожността на оспорената законова разпоредба или отмяната й като незаконосъобразна и в условията на евентуалност се претендира частична отмяна само на чл.6,ал.1,т.1 от Наредба №2 от 8.06.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване /т.нар Наредбата/. Направено е искане за присъждане на разноски в производството. Ответната в производството страна – Министър на околната среда и водите в качеството си на издател на Наредбата, оспорва допустимостта и основателността на подадената жалба. Счита за недоказан правният интерес от оспорване на чл.6 от Наредбата. Представя за прилагане административната преписка. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, осмо отделение, по отношение допустимостта на жалбата, взе предвид следното: Предмет на оспорване по настоящото производство е законосъобразността на разпоредбите на чл.6 от НАРЕДБА № 2 от 8.06.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване, издадена от Министъра на околната среда и водите, обн., ДВ, бр. 47 от 21.06.2011 г., в сила от 21.06.2011 г., изм., бр. 14 от 17.02.2012 г., в сила от 17.02.2012 г., доп., бр. 44 от 17.05.2013 г., в сила от 17.05.2013 г., изм., бр. 48 от 27.06.2015 г., в сила от 27.06.2015 г. Оспорената разпоредба се съдържа в подзаконов нормативен акт и по своя характер е част от такъв. Приложими са правилата на глава десета, раздел II АПК – чл.185 и сл. При субсидиарно прилагане на правилата за оспорване на индивидуални административни актове по правилото на чл.196 АПК. Съгласно чл.186 АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт /ПНА/ имат организациите, каквато се явява процесният жалбоподател, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. С определение от 26.11.2025г. на жалбоподателя е указано да обоснове правния си интерес от подаване на жалбата като сочи и представи доказателства за конкретни факти и обстоятелства за засягане или реално възможно засягане на негови права и законни интереси, или за породени задължения за него от действието на оспорената разпоредба. В жалбата, както и в представената в срок молба се твърди, че оспорената разпоредба рефлектира пряко в правната сфера на сдружението като счита, че засягането на правата не означава непременно настъпване на вреди за правните субекти като предпоставка за обжалването, но в текста на чл.186 АПК има предвид и предстоящо потенциално засягане на права. Счита, че оспорената абсолютна забрана рефлектира върху правната сфера на всички относно невъзможността да се получи разрешение за заустване на отпадъчни води, в това число и на неговата лична, както и на неговите членове. В допълнителна молба представя учредителни документи, от които е видно, че сдружението е ЮЛ с нестопанска цел, регистрирано за осъществяване на дейност в обществена полза като според Устава си защищава интересите на всички граждани, предприемачи и организации, работещи за устойчивото развитие и благоустрояване на Българското Черноморие, изготвя становища и проекти, регламентиращи обществените отношения в сферата на околната среда. Счита, че като има за предмет на дейност опазване на околната среда отговаря на дефиницията на „засегната общественост“ и съответно правен интерес да обжалва горецитирания ПНА. Твърди, че действието на оспорената разпоредба препятства изпълнението на целите на сдружението, тъй като води до създаване на бариери пред регионалното развитие, невъзможност за пълноценна реализация на проекти, значително оскъпяване на устойчиви алтернативи и.т.н. Като съобрази наведените доводи и представените доказателства съдът намира, че жалбоподателят не е доказал правния си интерес и съответно няма право на оспорване на разпоредбата на чл.6 от Наредбата. Жалбоподателят извежда правния си интерес от целите на сдружението като твърди, че с обжалване на разпоредбата от Наредбата изпълнява тези цели и защищава интересите на граждани, предприемачи и организации, чиито права и законни интереси могат да бъдат засегнати от действието на разпоредбата, която се обжалва, тъй като абсолютната забрана не предполага възможност да бъде преодоляна. Не се твърдят конкретни факти и обстоятелства за права и законни интереси на сдружението, на негови членове или на други лица, които да са реално и пряко засегнати към релевантния момент на обжалване на разпоредбата. Хипотетичното засягане на права и законни интереси – „потенциално предстоящо засягане на права“, както е посочено в жалбата, се извежда единствено и само от целите и предмета на дейност на сдружението, цитирани надлежно в жалбата, като се твърди, че сдружението е обективно възпрепятствано да реализира тези свои цели поради действието на разпоредбата, която в противоречие с целите създава пречки за развитието на регионалната икономика, за иновациите и за устойчивия туризъм. Съдът не приема тези доводи на жалбоподателя като при изследване на целите и предмета на дейност по чл.8 и чл.10 от Устава на сдружението счита, че забраната за заустване не противоречи на „създаването на среда за предприемачество и иновации, за укрепване и развитие на регионалната политика, нито по някакъв начин рефлектира върху интереса на лицата, работещи за устойчиво развитие и благоустрояване на Българското Черноморие. Не се възприемат доводите за противоречие с предмета на дейност и целите на сдружението, липсват твърдения и представени доказателства за обратното – конкретни обекти, пречки, казуси, параметри, във връзка с инвестиционни намерения, инициативи или друго, въз основа на които може да се направи обратен извод. Декларативното и хипотетично изброяване и формулиране на възможни негативни последици, не предпоставя целения правен интерес по смисъла на чл.186 АПК. По изложените съображения жалбата, по която е образувано настоящото производство, е недопустима. Липсва абсолютна положителна процесуална предпоставка за упражняване правото на жалба. Налице е основанието по чл.159, т.4 във вр. с чл.196 от АПК и затова подадената жалба следва да се остави без разглеждане и да се прекрати образуваното по нея съдебно производство. Затова и на основание чл.159, т.4 във вр. с чл.186 и чл.196 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,