Определение № 880 от 26.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6283/2014 г.

Производството е образувано по частна жалба на [фирма], [населено място], подадена от пълномощника му адвокат И. В., срещу определение № 723/29.08.2014 г. по гр. дело № 681/2014 г. на Пернишкия окръжен съд, с което е оставена без разглеждане като просрочена молбата му за отмяна на основание чл. 240, ал. 1, т.1 ГПК на решение № 367 от 26.03.2014 г. по гр. 8339/2013 г. на Пернишкия районен съд, постановено по реда на чл. 239, ал. 1 ГПК. Пернишкият окръжен съд е приел, че решението е редовно връчено на молителя по реда на чл.50, ал.2 ГПК на 01.04.2014 год. и към датата на подаване на молбата за отмяна на 21.05.2014 г. преклузивният срок по чл.240, ал.1 ГПК е изтекъл. Ответникът по частната жалба Г. Г. П., [населено място], оспорва жалбата. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е основателна. Пернишкият окръжен съд неправилно е приел, че постъпилата молба за отмяна по чл. 240, ал. 1 ГПК на неприсъствено решение е недопустима. Подадената молба за отмяна е на основание чл. 240, ал. 1, т.1 ГПК като са изложени твърдения за липсата на предпоставките за прилагане на чл.50, ал.2 ГПК включително и при връчване на неприсъственото решение. Ето защо след като въпросът за ненадлежното връчване на неприсъственото решение е по съществото на спора, то той е от значение не за допустимостта на молбата за отмяна, а за нейната основателност. Изложеното налага отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на Пернишкия окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.