Определение № 43 от 01.03.2017 г. на ВКС по т. д. № 1074/2016 г.

Постъпила е молба от адв. Д. С. К. - АК-П. - особен представител на З. Й. Т. - от [населено място], с която иска ВКС да се произнесе по направеното искане за присъждане на възнаграждение за процесуално представителство, по което липсва произнасяне. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид изложеното в молбата и като провери данните по делото, приема следното: Производството по делото е образувано по подадена от З. Й. Т. - от [населено място], чрез назначения по гр.д. №17701/ 2013 г. на РС-Пловдив по реда на чл. 47 ал. 6 ГПК особен представител адв. Д. К., касационна жалба срещу Решение №8/04.01.2016 г. по т.д.№2858/2015г. на ОС-Пловдив. С Определение № 65 от 01.02. 2017 г., постановено по делото, ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение и липсва произнасяне по искането в жалбата съдът да определи и да присъди на адв. К. възнаграждение за особен представител. С оглед изложеното, тъй като ответникът по делото З. Й. Т. - от [населено място], се представлява от назначения по реда на чл. 47 ал. 6 ГПК особен представител адв. К., следва ВКС да определи възнаграждение за касационната инстанция, което е в размер на 887.73 лв., съобразно чл. 9 ал. 1, вр. чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл. 47 ал. 6 ГПК възнаграждението на назначения от съда особен представител е за сметка на ищеца. Обстоятелството, че касационната жалба не е уважена, не се отразява на основателността на искането, съгласно приетото в т.6 на ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, че възнаграждението за особен представител следва да се разграничи от отговорността за разноски, която се реализира с оглед постигнатия резултат, при наличие предпоставките на чл. 78 ГПК, като възнаграждението за особения представител винаги е дължимо, а може да бъде възмездено като разноски при определен изход на спора, след като бъде заплатено от ищеца, съобразно чл. 47 ал. 6 ГПК и чл. 48 ал. 2 ГПК. Ищецът е трябвало да внесе възнаграждението за всяка съдебна инстанция, следователно ВКС е следвало да определи възнаграждението, което ищецът да внесе при образуване на делото във ВКС и преди произнасяне по касационната жалба, затова резултатът от същата не се отразява на дължимостта на възнаграждението. По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение