Определение № 6427 от 11.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3988/2026 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, във вр. с чл. 161, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба вх. № 10802/16.04.26 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), подадена от Х. С. С., чрез адв. Г. Гънчев, против определение № 1016/28.01.2026 г., постановено по адм. дело № 104/2026 г. по описа на Административен съд (АС) – Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалбата му против Заповед № 281з-589/05.12.2025 г., издадена от „ЗА“ Началник РУ – Карлово за наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ на държавен служител в РУ – Карлово и е прекратено производството по делото. Излагат се доводи за неправилност на определението, като се твърди, че пропускането на срока за подаване на жалбата се дължи не на небрежност и бездействие, а на обективни и независещи от жалбоподателя и от неговия пълномощник обстоятелства. Изтъква се влошеното здравословно състояние на адв. Г. Гънчев, което го е възпрепятствало да изпълни задълженията си като пълномощник в указания преклузивен срок. Производството е образувано и по частна жалба вх. № 10803/16.04.2026 г. по описа на ВАС, подадена от Х. С. С., чрез адв. Г. Гънчев, против определение № 2470/04.03.2026 г., постановено по адм. дело № 104/2026 г. по описа на АС – Пловдив, с което е отхвърлено искането му за възстановяване на срока за обжалване на Заповед № 281з-589/05.12.2025 г. на Началника на РУ – Карлово. По изложени съображения, преповтарящи доводите и оплакванията в първата частна жалба, се твърди, че са налице непредвидими събития, които са го възпрепятствали да подаде жалбата в срок. Иска се отмяна на обжалваното определение, като се възстанови срокът за оспорване на заповедта и делото се върне на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – ВПД Началника на РУ – Карлово, чрез процесуалния си представител гл. юрк. И. Пенкова, представя писмен отговор по двете частни жалби с изложени съображения за тяхната неоснователност. Счита обжалваните определения за законосъобразни и моли съдът да ги остави в сила. Претендира разноски в настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение, а при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на жалбоподателя. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, пето отделение, като съобрази данните по делото и становищата на страните, приема за установено следното: Частните жалби са подадени от надлежна страна, в срока по чл. 230, във вр. с чл. 161, ал. 3 от АПК и срещу подлежащи на касационно оспорване съдебни актове, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни при следните съображения. С определение № 1016/28.01.2026 г. по адм. дело № 104/2026 г. по описа на АС – Пловдив е оставена без разглеждане жалбата на Х. С. С. против Заповед № 281з-589/05.12.2025 г. на Началника на РУ – Карлово и производството по делото е прекратено. Съдът е приел, че жалбата е просрочена, като е съобразил, че обжалваната заповед е редовно връчена на жалбоподателя на 08.12.2025 г., с оглед на което срокът за обжалването й е изтекъл на 22.12.2025 г. – понеделник, присъствен ден. Жалбата е подадена лично от адв. Г. Гънчев на 23.12.2025 г. в деловодството на РУ – Карлово. При тези данни съдът е приел, че оспорването е просрочено и на основание чл. 159, т. 5 от АПК е оставил жалбата без разглеждане, като е прекратил производството по делото. С определение № 2470/04.03.2026 г., постановено по същото дело на АС – Пловдив, първоинстанционният състав, на основание чл. 161, ал. 3 от АПК, е отхвърлил искането на Х. С. С. за възстановяване на срока за обжалване на процесната Заповед № 281з-589/05.12.2025 г. на Началника на РУ – Карлово. Съдът е приел, че не са налице „особени непредвидени обстоятелства“ по смисъла на чл. 161 от АПК, които да са настъпили през течение на срока за обжалване на заповедта и които да са станали причина за пропускането му, респективно които да съставляват основание за неговото възстановяване. Не се доказва възникването на извънредни, изключителни и изненадващи събития, които жалбоподателят не е бил в състояние да предвиди или преодолее и които обективно да са го лишили от възможността да извърши процесуалното действие в срок. В мотивите на определението съдът посочва, че по отношение на жалбоподателя С. не са заявени и не са представени доказателства за настъпили конкретни обстоятелства в срока за оспорване на заповедта, които да са го възпрепятствали своевременно да осъществи контакт с избран от него защитник и по-конкретно с адв. Г. Гънчев. Относно заявените от адв. Гънчев обстоятелства за влошеното му здравословно състояние и представения от него медицински документ за извършена [заличен текст] на 22.12.2025 г. в МБАЛ „Централ Хоспитал“ – Пловдив, съдът е изложил съображения, че от същите не се установява наличието на внезапно възникнало събитие, което нито адвокатът, нито жалбоподателят да не е могъл да преодолее и което обективно да е поставило оспорващия в невъзможност да подаде жалбата си в срок. Обсъдена е липсата на издадено медицинско удостоверение по смисъла на чл. 18, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза на адв. Г. Гънчев, както и отсъствието на болничен лист с вписана невъзможност за явяването му в съд с оглед извършване на процесуално действие – подаване на жалба. Отбелязано е и че така установеното здравословно състояние на адв. Гънчев не съставлява пречка за подаване на жалбата по електронен път до АС – Пловдив и упражняване на правото на оспорване в срок. Въз основа на всички изяснени обстоятелства по случая съдът е извел в заключение, че пропускането на срока за оспорване се дължи на процесуалното бездействие на страната, а не на внезапно възникнало особено непредвидимо обстоятелство по смисъла на чл. 161, ал. 1 от АПК. Обжалваните определения са правилни. При постановяването им не са допуснати нарушения, които да обуславят основания за отмяна. На първо място с определение № 1016/28.01.2026 г. по адм. дело № 104/2026 г. АС – Пловдив правилно е оставил без разглеждане жалбата на Х. С. С. и е прекратил производството, след като е установил, че при редовно връчване на административния акт на 08.12.2025 г. срокът за обжалването му е изтекъл на 22.12.2025 г. (присъствен ден), а жалбата срещу него е подадена на 23.12.2025 г. (обстоятелство, което не се оспорва от жалбоподателя). При тези данни правилно съдът е приел, че жалбата е просрочена, поради което законосъобразно е оставил същата без разглеждане и е прекратил производството по делото. С частната жалба срещу това определение е поискано възстановяване на срока за обжалване на заповедта с доводи, че пропускът се дължи на непредвидими, обективни обстоятелства, които са препятствали своевременното упражняване на правото на жалба. Касационната инстанция споделя съображенията на административния съд, с които е обсъдено и отхвърлено като неоснователно искането за възстановяване на срока за оспорване на процесната заповед. Описаното в двете частни жалби събитие относно здравословното състояние на адв. Г. Гънчев, за което се отнася приложеният документ за извършен консултативен преглед на 22.12.2025 г., правилно е възприето от АС – Пловдив като необуславящо наличието на пречка по смисъла на чл. 161, ал. 1 от АПК за подаване на жалбата в срок. От една страна, липсва надлежен медицински документ, удостоверяващ временната неработоспособност на адв. Гънчев в периода на срока за обжалване (09-22.12.2025 г.) и невъзможността му в посочения срок да се яви в съда с оглед извършване на процесуалното действие по входиране на жалбата. От друга страна, дори ако хипотетично се приеме, че физическото му явяване в съда е било обективно възпрепятствано, не се установяват, а и не се твърдят, каквито и да е други обстоятелства, сочещи на невъзможност упълномощеният представител да подаде жалбата в срок по електронен път или чрез лицензиран пощенски оператор. Освен това, по делото не са представени данни и доказателства, от които да се установява настъпването на обективни пречки за самия жалбоподател да подаде жалбата си до съда, да осъществи контакт с адв. Г. Гънчев по повод нейното подаване в срок или да ангажира друг адвокат за извършване на процесуалното действие. Липсват каквито и да е изявления и твърдения в тази насока. Поради това съдът обосновано и в съответствие с фактите по случая е приел, че пропускането на срока за обжалване не се дължи на непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 161, ал. 1 от АПК, които да са поставили страната и нейния пълномощник в състояние на обективна невъзможност за своевременно упражняване на правото на жалба. Налице е процесуално бездействие на жалбоподателя, който не е предприел нужните действия по защита на законните си права и интереси в определения преклузивен срок. Правилна е преценката на АС – Пловдив, че в настоящия случай срокът за обжалване не е пропуснат поради особени непредвидени обстоятелства и следователно не са осъществени визираните в чл. 161, ал. 1 от АПК предпоставки за неговото възстановяване. С оглед изложеното, обжалваните определения са правилни и следва да бъдат оставени в сила. При този изход на делото, при надлежно направено искане за присъждане на разноски от страна на ответника, настоящият състав намира, че частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ОДМВР – Пловдив разноски в размер на 200 лв. (102,26 евро) за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,