Определение № 5698 от 08.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2344/2025 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по постъпили касационни жалби срещу решение № 28 от 20.02.2025 г. по в. гр. д. № 159/2024 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, постановено по иск на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Прокуратурата на РБ обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено решение № 461/21.12.2023г. по гр.д. № 320/2023 г. на Окръжен съд Пазарджик, поправено с решение № 54/26.02.2024г., в частта, с която Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на А. А. К. обезщетение в размер на 25 000 лв. за претърпени неимуществени вреди от воденото наказателно производство по досъдебно производство № 312 ЗМ-109/2015 г. по описа на ОДМВР-гр.П., пр.пр. № 521/2015 г. по описа на ОП-Пазарджик за престъпление по чл. 282,ал.2, вр.ал.1,вр.чл.20,ал.3 и ал.4 и вр.чл.21,ал.3 и във вр. чл.26,ал.1 от НК, към което са присъединени пр.пр. № 1336/2015 г. на РП-Пазарджик за престъпление по чл.311,ал.1 от НК вр. чл.20,ал.2 и чл.26,ал.1 от НК и пр.пр. № 2116/2015 г.-ДП №3/2015 г., пр.пр. № 519/2015 г. на РП-Пазарджик, изпратени в СО-СП пр.преписка под № 455/2018 г. по описа на СП, ДП № 73/2018 г. на СО-СП, прекратена с постановление от 17.02.2022 г. на прокурор при Специализираната прокуратура, ведно със законната лихва, считано от 4.03.2022 г. до окончателното изплащане, както и в частта, с която Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати сумата над 25000 до 40 000лева ,присъдена на същото основание. Решението е обжалвано с насрещна касационна жалба от ищцата А. А. К. в частта ,с която е потвърдено отхвърлянето на иска по чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ за обезщетение на претърпени неимуществени вреди до размера на сумата 60 000 лева ,със законните последици. Касаторът ПРБ, процесуален субституент на държавата в настоящия процес, е оспорвал иска по съображение ,че ако изобщо следва да се ангажира отговорността на Прокуратурата, то това не следва да е от момента на образуване на ДП на 8.06.2014 г., а от 25.08.2017 г ,когато ищцата е била привлечена в качеството на обвиняема - единствено за престъпление по чл.282,ал.2,пр.1 и 2,вр.ал.1,пр.1, вр. чл. 20,ал.2,вр. чл.26,ал.1 от НК и съответно, да се отчете приключило в разумен срок предварително производство. Твърдението на ищцата е, че срещу нея са били образувани три отделни ДП в съвсем кратък интервал от време, две за документни престъпления – неверни официални документи и подправка на документ и едно за престъпление по служба, като и трите са за умишлени престъпления с предвидено наказание „Лишаване от свобода“ и „Лишаване от права по чл.37,т.6 от НК“, а последното е тежко наказуемо, така че държавната принуда срещу нея се упражнява от 9.04.2015 г., като както тежестта, така и времето за разследване и решаване на делото следва да се счита от датата на образуване на самото производство, по което Прокуратурата се е отказала за част от обвиненията .Същото е образувано срещу поименно назовано лице, индивидуализирани са документите, които са неверни или подправени, интензивно е ангажирано времето на ищцата и преди привличането й в качеството на обвиняемо лице с проведените с нейно участие ПСД .Продължилото почти 7 години наказателно производство е било насочено срещу нея от първия ден на разследването. За да потвърди решението в обжалваната от Прокуратурата на РБ част и за да завиши размера на обезщетението въззивният съд приема, че за начало на наказателното производство по обвинение в извършване на престъпление по смисъла на чл.2,ал.1,т.3, предл.3 от ЗОДОВ се приема всяко официално уведомление до определено лице от страна на компетентен орган относно твърдение,че лицето е извършило престъпление, съответно, необходимо е определено лице да бъде уведомено по официален начин, че срещу него има твърдение, че е извършило престъпление, като във всеки конкретен случай се преценява конкретно какви действия са предприети спрямо лицето и дали те са засегнали неговите права и законни интереси. Изразът „обвинение в извършване на престъпление“ трябва да се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му наказателно процесуален смисъл. В тази насока въззивният съд се е позовал на решение № 50 009/8.02.2023 г. на ВКС по гр.д. № 932/2022 г., 3 ГО на ВКС ,а след като в случая се приема за несъмнено и наличието на хипотеза на чл.2,ал.1,т.3, предл.3 от ЗОДОВ (в тази насока е изтъкнато решение № 50047/10.03.2023 г. на ВКС по гр.д. № 3092/2022 г., 4 ГО, ГК) ,въззивният съд е преценил образуваното и водено ДП № 109/2015 г. на ОДМВР-П., пр.пр. № 521/2015 г. на ОП-П.,след това ДП № 73/2018 г. на Следствен отдел при Специализираната прокуратура,пр.пр. № 455/2018 г. на СП. Обстоятелството кога ищцата е узнала за него,е прието за определящо при отговорността по ЗОДОВ. Въпреки че е давала обяснения след образуването на 24.02.2015 г. на преписка № 521/2015 г., след образуването конкретно срещу нея на 9.04.2015 г. на ДП 31/2015 г. и след образуването срещу нея и К.В. на 8.06.2015 г. на ДП 109/2015 г. - на 10.03.2015 г., 8.04.2015 г. и 18.06.2015 г. – при обявена на 9.06.2015г. от Прокуратурата информацията за образуваното досъдебно производство (№ 109/2015 г.) срещу нея и др. длъжностно лице, едва от протокола от нейния разпит като свидетел на 23.06.2015 ищцата е узнала за водено срещу нея наказателно производство – сл.д. № 31/2015 г. на ОСлО. Именно на 23.06.2015 г. ищцата А.К. е била официално уведомена от компетентен орган на досъдебното производство относно твърдението, че тя е извършила престъпления,от който начален момент търпи неимуществени вреди от наказателното производство,приключило с прекратяване.По същото наказателно производство по- късно е било повдигнато и обвинението. За релевантен е определен периодът от 23.06.2015 г. до 4.03.2022 г. или 6 години, 8 месеца и 9 дни до прекратяване на досъдебното производство ,поради който срок ,макар предвид конкретните обстоятелства въззивният съд да не е приел същия за прекомерен ,за неоснователни са приети доводите за по-нисък интензитет при вредите, спрямо приетите на първа инстанция.Прието е ,че обезщетението е занижено поради нарастването на МРЗ за конкретния релевантен период, предвид социално-икономическите условия в страната при прилагане критерия за справедливост в чл.52 ЗЗД Първоинстанционното решение е потвърдено в отхвърлителната част за разликата до претендираните 60 000 лв. Прокуратурата на Р. България, чрез прокурор от Апелативна прокуратура – Пловдив, оспорва решението с довод за неправилно завишаване размера на дължимото обезщетение, мотивирано с неправилно възприемане и прилагане на икономическите показатели, за така определен срок на наказателното преследване.Изтъква се,че съдът е обосновал съществуването на обвинение в посочения срок, в хипотеза на чл.2,ал.1,т.3, предл.3 от ЗОДОВ с незаконосъобразно разширение на периода ,като се е позовал на две взаимоизключващи се решения на ВКС - решение № 50 009/8.02.2023 г. на ВКС по гр.д. № 932/2022 г., 3 ГО на ВКС от една страна и решение № 50047/10.03.2023 г. на ВКС по гр.д. № 3092/2022 г., 4 ГО, ГК от друга ,в които актове се застъпват противоречиви, взаимоизключващи се правни разрешения.Това съдържателно противоречие е обосновало поставянето на първия правен въпрос в изложението: налице ли са предпоставките по чл.2, ал.1 т.3 ЗОДОВ в периода от образуване на наказателното производство и в частност от образуването му срещу неизвестен извършител за престъпления по чл.308, ал.1 НК и чл.311 НК,за които деяния не е повдигано обвинение ,за тях не е прекратено наказателното производство / нито са преквалифицирани в престъпление по чл.282, ал.2 НК След преценка Върховен касационен съд, ІІІ г. о., счита, че е сезиран с процесуално допустими и редовни касационни жалби ,една от които насрещна. Констатира се ,че с разпореждане от 14.04.2025г на Председателя на ВКС е образувано Тълкувателно дело № 2/2025г поради констатирана противоречива практика по реда на чл. 292 ГПК, опредметена в цитираните от въззивния съд две решения. С решение № 50047 от 10.03.2023 год. на ВКС по гр. дело № 3092/2022 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че само лице, което е привлечено в качеството си на обвиняем, може да претендира обезщетение за претърпени вреди от незаконна дейност на правозащитните органи по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Решение № 50009 от 08.02.2023 год. на ВКС по гр. дело № 932/2022 год., III г. о., ГК, е прието, че се дължи обезщетение по чл.2, ал.1, т.З ЗОДОВ и в онези случаи, в които и без да е повдигнато обвинение са извършени процесуални действия спрямо увреденото лице, които за него създават несъмнено усещането, че се явява единственият възможен извършител на престъпното деяние, предмет на разследване. Изложени са и съображения, че в този случай увреденият търпи вреди от момента, в който е узнал за образуваното наказателно производство за конкретното престъпно деяние. Образуваното тълкувателно дело понастоящем е висящо, като предстои да се даде по тълкувателен път отговор на въпроса: налице ли са предпоставките по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата за обезщетяване на причинени вреди, когато прекратеното наказателно производство е било образувано срещу неизвестен извършител и ищецът не е имал процесуалното качество на обвиняем. Въпросът ,поставен за тълкуване е от значение за правилното решаване на делото.При изложените от състава на въззивния съд съображения, обусловили изводите по решението в обжалваната част,Върховен касационен съд, ІІІ гр. отделение намира, че са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 292 ГПК за спиране на настоящото производство до постановяване на тълкувателно решение по тълк. дело №2/2025 г. на ВКС, ОСГК. Водим от гореизложеното, ВКС, състав на III г. о.