Определение № 393 от 09.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 1686/2018 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. Р. Банков от [населено място] срещу разпореждане № 463 от 16.05.2018 г. по в. ч. гр. д. № 123/2018 г. на Варненски апелативен съд, с което е върната подадената от посоченото лице частна касационна жалба срещу определение № 171 от 27.03.2018 г. по същото дело, потвърждаващо определение № 270 от 29.01.2018 г. по в. гр. д. № 834/2016 г. на Варненски окръжен съд. С първоинстанционния акт е оставена без разглеждане и е прекратено производството по подадената от И. Р. Банков жалба срещу действията на ЧСИ Д. Я., рег. № 711, извършени по изп. д. № 20167110400421, изразяващи се в издаване на постановление за възлагане на недвижим имот от 29.11.2017 г. Частният жалбоподател поддържа, че атакуваното разпореждане е неправилно като постановено в противоречие с разпоредбите на чл. 274, ал. 3 ГПК, а също и че е нищожно поради постановяването му от един съдия. Ответниците по частната жалба – П. Д. П. от [населено място] и [фирма], [населено място] – не заявяват становище по същата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна. Становището на въззивния съд, че постановеното от него определение № 171 от 27.03.2018 г. по в. ч. гр. д. № 123/2018 г. не подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд е правилно. Недопустимостта да бъдат обжалвани определенията на апелативния съд, в хипотезата, когато този съд е упражнил контрол за законност на постановеното от окръжния съд определение за прекратяване на производството, респ. за оставяне без разглеждане на частната жалба срещу действията на съдебния изпълнител, какъвто именно е и настоящият случай, е приета изрично в т. 2 от Тълкувателно решение № 3/2005 г. на ОСГТК на ВКС, което, предвид принципно непроменения характер на производството по обжалване действията на съдебния изпълнител, уредено в новия Граждански процесуален кодекс от 2007 г., е запазило своето значение и понастоящем. В същото е посочено, че производството пред апелативния съд е окончателно контролно производство. С оглед изложеното, подадената от И. Р. Банков частна касационна жалба се явява недопустима и поради това правилно е върната от въззивния съд. Неоснователно е и оплакването на частния жалбоподател за нищожност на обжалваното разпореждане поради постановяването му еднолично от съдията-докладчик, а не от състава, постановил въззивното определение. Съгласно задължителните указания по т. 10 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, разпорежданията, с които въззивният съд връща касационната жалба на някое от основанията по чл. 286, ал. 1 ГПК или частната касационна жалба на някое от основанията по чл. 262, ал. 2 във връзка с чл. 275, ал. 2 ГПК, следва да бъдат постановявани еднолично. Оттук и изводът, че обжалваното разпореждане не е постановено от незаконен състав и следователно не е нищожно. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение