Определение № 79 от 05.06.2014 г. на ВКС по н. д. № 526/2014 г.

Производството пред Върховния касационен съд е образувано по реда на чл. 44 ал. 1 от НПК за разрешаване на възникнал спор за местна подсъдност между РС – Асеновград и Пловдивския районен съд. Поводът е разглеждане на жалбата на Ф. Ш. Д. срещу НП от 21.11.2013 г. на Директора на Дирекция „Контрол” при ТД на НАП – Пловдив. Жалбата е била подадена до РС –Пловдив и по този повод е било образувано АНД № 618/2014 г. С протоколно определение от с. з. на 05.03.2014 г. съдът е прекратил делото и е изпратил същото по подсъдност на РС – Асеновград. Приел е, че нарушението, изразило се в бездействие (неначисляване на ДДС) е реализирано в гр. Асеновград въпреки че в НП било записано, че справката-декларация и дневника за продажби следва да бъдат подадени в ТД на НАП – Пловдив След получаване на материалите Асеновградският РС е образувал АНД № 135/2014 г., което е прекратил с разпореждане № 37/19.03.2014 г. и е повдигнал спор за подсъдност. Приел е, че нарушението е довършено в района на действие на РС – Пловдив, тъй като там се намира компетентната ТД на НАП, където жалбоподателят е следвало да изпълни задължението си по ЗДДС, а и там е приключила проверката. В писменото си становище прокурорът от ВКП намира, че компетентен да разгледа делото е РС – Пловдив, където е била регистрацията на данъчно задълженото лице по ЗДДС и там е следвало да подаде справката-декларация. Върховният касационен съд, след като провери материалите по делото, намира, че делото следва да бъде изпратено за разглеждане и решаване на Пловдивския районен съд. Съгласно разпоредбата на чл. 59 ал. 1 от ЗАНН наказателните постановления подлежат на обжалване пред РС, в района на който е извършено нарушението, като същата е аналогична на чл. 36 ал. 1 от НПК досежно престъпленията. Когато нарушението се изразява в бездействие, въпросът за компетентността се решава на базата на това, къде е следвало да бъде изпълнено конкретното правно задължение. В конкретния случай, с НП жалбоподателят е бил санкциониран за това, че не е начислил ДДС по извършени от него облагаеми доставки през данъчен период 29.03.-31.03.2013 г., когато не е бил регистриран по ЗДДС (въпреки че е бил длъжен, но не е направил това). Уточнено е какъв е реда за начисляване на ДДС и документирането му в справка-декларация, която е следвало да бъде подадена в ТД на НАП – Пловдив. Следователно, фактическите данни, отразени в НП и естеството на нарушението, недвусмислено са определяли, че компетентен да разгледа делото е РС – Пловдив, в чийто район е съответната ТД на НАП и където жалбоподателят е следвало да извърши конкретни действия за изпълнение на задълженията му по ЗДДС. Процедурата е изисквала издаване на данъчен документ – фактура и посочване на данъка по конкретен начин, което по принцип е могъл да извърши на друго място, но включването на размера на данъка е следвало да стори в справка-декларация, която да представи, наред с дневника за продажби в ТД на НАП- Пловдив. Затова делото следва да се изпрати за разглеждане и решаване на РС – Пловдив. Предвид гореизложеното и на основание чл. 44 ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение