Определение № 2695 от 30.09.2026 г. на ВКС по т. д. № 1754/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД („ЕРМ Запад“ ЕАД) със седалище в [населено място] - чрез юрк. Александър Филипов, против определение № 1817 от 03.06.2026 г., постановено по в. ч. гр. д. № 1390/2026 г. на Апелативен съд - София, с което е отменено определение № 1762 от 16.04.2026 г. по т. д. № 2/2026 г. на Софийски градски съд за връщане на исковата молба на „Фредо 3С“ ЕООД срещу „ЕРМ Запад“ ЕАД в частта по иска за връщане на платени суми по фактура № 3533584/29.04.2024 г. за разликата над 17 373.20 лв. (8 882.26 евро) до 26 000 лв. (13 935.89 евро) и по иска за връщане на платени суми по фактура № 3533585/29.04.2024 г. за разликата над 18 147.31 лв. (9 278.57 евро) до 26 000 лв. (13 935.89 евро) и делото е върнато на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия. Частният жалбоподател поддържа, че подадената частна касационна жалба е допустима и подлежи на разглеждане в хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Излага оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното определение и прави искане същото да бъде отменено, а уважената с него частна жалба на „Фредо 3С“ ЕООД срещу прекратителното определение на първоинстанционния съд да бъде оставена без уважение. С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, както и на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК - очевидна неправилност на постановеното от въззивния съд определение. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е подаден отговор от „Фредо 3С“ ЕООД със седалище в [населено място] - чрез адв. Деница Сариева, в който е изразено становище за недопустимост на частната касационна жалба поради необжалваемост на въззивното определение, за отсъствие на основания за допускане на определението до касационно обжалване и за неоснователност на жалбата по същество. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото намира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, но е процесуално недопустима по следните съображения: В разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК е уредена процесуална възможност за обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК на две категории определения на въззивните съдилища - определения, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото (т. 1), и определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие (т. 2). Според т. 1 от Тълкувателно решение № 5/2015 от 12.07.2018 г. по тълк. д. № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС определения, с които се дава разрешение по същество на други производства по смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, са тези, с които съдът се произнася по молба за защита и съдействие на лично или имуществено право в самостоятелно производство с обособен предмет, което се развива извън или в рамките на исковия процес и няма привременен характер. Обжалваното с частната касационна жалба на „ЕРМ Запад“ ЕАД определение е постановено по повод частна жалба на „Фредо 3С“ ЕООД срещу определение на Софийски градски съд за частично прекратяване на производството по предявени от дружеството - частен жалбоподател установителни искове с правно основание чл. 124 ГПК. Частната жалба е преценена като основателна от въззивния съд, който е отменил обжалваното с нея определение и е върнал делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на предявените с исковата молба установителни искове срещу „ЕРМ Запад“ ЕООД. Предвид обстоятелството, че частната жалба срещу преграждащото развитието на делото първоинстанционно определение е уважена, определението на въззивния съд не подлежи на обжалване с частна касационна жалба в хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. По отношение на определението е неприложима и разпоредбата на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК, тъй като то не е от категорията определения на въззивни съдилища, с които се дава разрешение по същество или се прегражда развитието на друго самостоятелно производство в смисъла, изяснен от ОСГТК на ВКС в Тълкувателно решение № 5/2015 по тълк. д. № 5/2015 г. Въззивният съд е указал изрично в определението си, че то не подлежи на обжалване, но въпреки дадените указания частният жалбоподател е подал частна касационна жалба срещу определението, която е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,