Решение № 2680 от 11.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2091/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 323, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба от К. Д. Д. - прокурор в Софийска градска прокуратура, против решение по т.2 от протокол №4 от заседание на Прокурорската колегия (ПК) на Висшия съдебен съвет (ВСС), проведено на 29.01.2025 г., с което на основание чл. 314, ал. 4 от ЗСВ, е потвърдено наложеното му със заповед №РД-04-891/06.11.2024 г. на административния ръководител на Софийска градска прокуратура (СГП) – Градски прокурор – дисциплинарно наказание „забележка“ по чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на решението като постановено при неспазване на установената форма, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона - отменителни основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Според жалбоподателя, липсват мотиви на решението на ВСС, което е проведено дистанционно чрез видеоконферентна връзка, и предвиденото наказание „забележка“ на жалбоподателя не е било подложено на обсъждане. Нито един член на ПК на ВСС не се е изказал по докладната. Не са им известени изложените от жалбоподателя пред административния ръководител на САП (адм.преписка №269/2024 г. на САП, приложена в дисциплинарната преписка). Административното производство е образувано със заповед №РД-04-638/02.08.2024 г. на АРСГП и трябвало да приключи до 02.09.2024 г. (съгласно чл. 57, ал. 5, пр. 2 от АПК) което не е станало, поради което следва да се приеме за мълчалив отказ на АРСГП. Жалбоподателят не е бил изслушан от дисциплинарната комисия съгласно чл.13, ал.2 от Вътрешните правила. Градският прокурор не е изпълнил задължението си по чл. 313, ал. 1, пр. 1 от ЗСВ, преди налагане на дисциплинарното наказание да го изслуша. Жалбоподателят твърди, че нито едно от описаните действия/бездействия в заповедта не представлява нарушение по чл. 307, ал. 3 от ЗСВ. Нарушени са и чл. 310, ал. 1 от ЗСВ и чл. 311, ал. 1 от ЗСВ, тъй като не би следвало на магистрат да се образува дисциплинарно производство за деяния, които не представляват дисциплинарни нарушения. От 06.06.2022 г. е отведен от производството и цитира влезли в сила две протоколни определения за това. По тези и други съображения, моли да се отмени решението на ПК на ВСС. Ответникът по жалбата - ПК на ВСС, чрез процесуалния представител С. Михайлов, както и в представено писмено становище по делото оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че обжалваното решение не съдържа пороци, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена. Заинтересованата страна – Административен ръководител на СГП, чрез прокурор М. Ютеров, изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по АПК. На л. 13 по настоящото адм. дело е представено копие от писмо на ПК на ВСС за съобщаване на административния акт, видно от което прокурор К. Д. е уведомен срещу подпис на 06.02.2025 г., а жалбата му срещу решението е подадена на 20.02.2025 г Разгледана по същество, се явява основателна. Със заповед № РД-04-891/06.11.2024 г. на основание чл. 314, ал. 1 във връзка с чл. 311, ал. 1 във връзка с чл. 308, ал. 1, т. 1 от ЗСВ е наложено наказание „забележка“ на прокурор Д. за това, че: „1. След като на 01.12.2023 г. в СГП са постъпили материалите по НОХД № 2085/2023 г. на СГС, НО, 20 състав и тези по досъдебно производство № 2252/2013 г. по описа на 01 РУ-СДВР, пр.пр. № 5805/2013 г. по описа на СГП, то до 01.01.2024 г. и след тази дата от страна на наблюдаващия прокурор К. Д. са допуснати действия или бездействия, които неоправдано забавят производството, като същите са изчерпателно посочени с подчертан/удебелен с черен цвят шрифт на л. 12-13 от заповедта – дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 2 от ЗСВ.. 2. С нападките си към 11 състав НО, СГС „недоразумение, израз на бързо настъпила и бързо преминала интелектуална немощ на неговите създатели“, формулирани от прокурор Д. в писмо №5805/2013 от 05.04.2023 г., постъпило по НОХД №5151/2023 г. по описа на 11 състав на НО, СГС, е установено поведение на прокурор К. Д., което противоречи на правилата за поведение, произтичащи от принципа на вежливост и толерантност от Кодекса за етично поведение на българските прокурори и следователи, действащ до 30.10.2023 г. като след тази дата същия принцип е залегнал в чл. 4 от Кодекса за етично поведение на българските прокурори и следователи, приет на основание чл. 30, ал. 5, т. 23 от ЗСВ с решение по протокол № 39 от 25.10.2023 г. на Прокурорска колегия на ВСС, което безспорно накърнява престижа на съдебната власт, както следва подробно посочени с подчертан/удебелен черен шрифт на л.14-л.15 - дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 във връзка с ал. 2 от ЗСВ. 3. След като на 01.04.2024 г. в „Информационен център“ при СГП постъпва сигнал от адв. М. Ел-Тал, образувана е пр.пр. № 8049/2024 г. по описа на СГП, като на 02.04.2024 г. по същата на случаен избор е определен наблюдаващ прокурор в лицето на К. Д., то до 01.07.2024 г. от страна на същия магистрат са допуснати действия или бездействия, които неоправдано забавят производството, като същите са изчерпателно посочени с подчертан (удебелен) с черен цвят (болдиран) шрифт на л.16-л.17 – данни за дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 2 от ЗСП.“. Със заповед № РД-04-638/02.08.2024 г. на АРСГП изменена със заповед № РД-04.819/09.10.2024 г. е образувано дисциплинарно производство срещу прокурор К. Г. от СГП. На основание чл. 13 от Вътрешните правила е назначена комисия, която е провела разследване относно визираните в заповедта нарушения по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 2 и по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 3 връзка с ал. 2 от ЗСВ. Така постановената заповед е потвърдена с процесното решение по т. 2 от протокол № 4 от 29.01.2025 г. на ПК на ВСС. При така установената фактическа обстановка Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира от правна страна следното: Оспореният акт на Прокурорската колегия на ВСС е постановен от компетентен орган, в изискуемата форма, приет е с необходимото мнозинство и при наличен кворум. Съгласно разпоредбата на чл. 307, ал. 1 от ЗСВ, на съдия, прокурор и следовател, на член на Висшия съдебен съвет, на административните ръководители на съда, прокуратурата и следствието и на техните заместници се налага дисциплинарно наказание за извършено дисциплинарно нарушение. Съгласно чл. 307, ал. 2 от ЗСВ, дисциплинарното нарушение е виновно неизпълнение на служебните задължения, както и накърняване на престижа на съдебната власт. Според чл. 307, ал. 3 от ЗСВ, дисциплинарните нарушения са: 1. системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони; 2. действие или бездействие, което неоправдано забавя производството; 3. действие или бездействие, включително нарушаване на Кодекса за етично поведение на българските съдии, съответно Кодекса за етично поведение на българските прокурори и следователи, което накърнява престижа на съдебната власт; 4. неизпълнение на други служебни задължения. Случая с процесната заповед се визират нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 2 и 3 от ЗСВ. Дисциплинарните наказания, които е възможно да бъдат наложени са изчерпателно изброени в чл. 308, ал.1 от ЗСВ. Наказанието по чл. 308, ал. 1, т. 1 – „забележка“ се налага от административния ръководител, а останалите наказания по т. 2-6 се налагат от съответната колегия /чл. 311, т. 1 и т. 2/. Съгласно чл. 314, ал. 3 от ЗСВ, административният ръководител уведомява съответната колегия на Висшия съдебен съвет за наложеното наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1, като й изпраща преписката и заповедта незабавно след връчването й на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице, нещо което е сторено в случая. Според ал. 4 на същия законов текст съответната колегия на ВСС в срок до един месец от получаването на заповедта по ал. 3 може да потвърди или да отмени наложеното наказание. Именно в процедура по чл. 314, ал. 4 от ЗСВ е постановено оспореното решение на ПК на ВСС. Съгласно чл. 33, ал. 5 от ЗСВ, решенията на колегиите на Висшия съдебен съвет по чл. 30, ал. 5, т. 1 - 4, 21 и 22 се приемат с мнозинство, не по-малко от осем гласа - за съдийската колегия, и не по-малко от шест гласа - за прокурорската колегия, а останалите решения - с мнозинство, повече от половината от присъстващите членове, с изключение на решенията по чл. 30, ал. 5, т. 17. Когато за приемане на решение липсва необходимото мнозинство, се смята, че е налице решение за отхвърляне, което подлежи на обжалване по реда на чл.36. Гласуването винаги е явно. Решението в хипотезата на чл. 314, ал. 4 от ЗСВ не попада сред случаите по чл. 30, ал. 5, т. 1 - 4, за които е необходимо абсолютното мнозинство от шест гласа. За решението по чл. 314, ал. 4 е достатъчно обикновеното мнозинство - повече от половината от присъстващите. Съгласно чл. 314, ал. 1 от ЗСВ, дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1 се налага с мотивирана заповед на административния ръководител на съдия, прокурор или следовател, който е привлечен към дисциплинарна отговорност. Съгласно чл. 314, ал. 3 от ЗСВ, дисциплинарнонаказващият орган по ал.1 уведомява съответната колегия на Висшия съдебен съвет за наложеното наказание по чл. 308, ал. 1, т. 1, като ѝ изпраща преписката и заповедта незабавно след връчването ѝ на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице. Според чл. 314, ал. 4 от ЗСВ, съответната колегия на Висшия съдебен съвет в срок до един месец от получаването на заповедта по ал. 3 може да потвърди или да отмени наложеното наказание. В процесния случай не се установява по безспорен начин спазването на законоустановените срокове в дисциплинарното производство и че дисциплинарното производство по отношение на трите отделни нарушения, визирани в диспозитива на заповедта е било образувано в сроковете по чл. 310, ал. 1 от ЗСВ. Следва да се вземе предвид различния фактически и обстоятелствен контекст на всяко отделно нарушение с оглед изискването на чл. 310, ал. 1 от ЗСВ. Също така, както е установил докладчика на ПК на ВСС видно от изказването му на заседанието от 29.01.2025 г., голяма част от заповедта обхваща действия или бездействия несвързани със дисциплинарното производство, за които отново е трудно да се отграничи кога и как са станали известни на ДНО и дали не подлежат на контрол за законосъобразност в производство различно от дисциплинарното. Съгласно чл. 310, ал. 1 от ЗСВ, дисциплинарно производство се образува със заповед, съответно с решение, на наказващия орган в срок до 6 месеца от откриването, но не по-късно от три години от извършването на нарушението. Шестмесечният срок започва да тече от узнаването за нарушението от един от органите и лицата по чл. 312, ал. 1, не се прекъсва и не тече поотделно за всеки от тях. Съгласно чл. 312, ал. 1 от ЗСВ, предложение за образуване на дисциплинарно производство за налагане на дисциплинарно наказание на съдия, прокурор и следовател, административен ръководител и заместник на административен ръководител може да се прави от: 1. съответния административен ръководител; 2. по-горестоящ административен ръководител; 3. Инспектората към Висшия съдебен съвет; 4. министъра на правосъдието. В случая жалбоподателят посочва и се аргументира, че административният ръководител е узнал за визираните нарушения много по-рано и по отношение на него 6-месечният срок за образуване е изтекъл. Решението на Прокурорската колегия на ВСС не е прието възоснова на задълбочено обсъждане за всяко едно от визираните нарушения. Не може да се приеме, че е спазено изцяло изискването дисциплинарните накацания да се налагат с мотивиран акт. Непълнотата и неяснотата на мотивите препятства пълноценен съдебен контрол за законосъобразност на административния акт. Също накърнява с съществена степен правото на защита на наказаното лице и възможността му да изложи пълноценни и адекватни възражения и съображения срещу констатациите на органа за нарушенията, които му се вменяват. Не може да се приеме, че е проведено, съгласно изискванията на чл. 311-чл. 320 от ЗСВ дисциплинарно производство, в което са събирани доказателства за релевантните факти и обстоятелства, обсъдени са доводите на вносителя на предложението и възраженията на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице. В самия протокол от заседанието на ПК на ВСС се съдържа изложение на докладчика, но липсва дискусия и изразени мнения на членовете, от които да е видно конкретно за всяко от визираните три нарушения какво е становището на органа, проведено ли е задълбочено проучване по казуса и в какво се изразява то. По думите на докладчика, заповедта на АРСГП е резултат на взаимодействие, наречено “епична борба“ между магистрата и органа, което е далеч от смисъла и целта на провеждането на дисциплинарно производство по реда на ЗСВ. Дисциплинарната отговорност е вид юридическа отговорност, която се ангажира при доказано дисциплинарно нарушение. Съгласно легалната дефиниция, установена в чл. 307, ал. 2 от ЗСВ, дисциплинарното нарушение е виновно неизпълнение на служебните задължения, както и накърняване на престижа на съдебната власт. 3а да бъде доказано дисциплинарното нарушение и ангажирана дисциплинарната отговорност на едно лице, е необходимо да се установи от фактическа страна деянието - действие или бездействие, от обективна страна да се докаже противоправността на това деяние, т.е. да е налице обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение, от субективна страна да е налице вина на дееца, да е установен правнорелевантен резултат (вреда) и да е налице причинна връзка между деянието и резултата. Установяването на посочените елементи е предпоставка за законосъобразност на акта. В рамките на дисциплинарното производство, както и в настоящото съдебно производство, жалбоподателят оспорва по същество констатациите за допуснати от него нарушения, като дава обяснение за съответните факти и обстоятелства. Действително поддържаните от него аргументи за липса на виновно поведение, лична и служебна натовареност, не са обсъдени както от дисциплинарния състав, така и от дисциплинарнонаказващия орган. Не са взети предвид възраженията му, че е направил самоотвод по делото, който е приет със съдебно определение. Не може да му се вмени виновно поведение за това, че е продължил да извършва действия по досъдебната преписка, тъй като от страна на ръководителя му е следвало след направения по делото отвод, да бъде определен друг прокурор. Би могло да се приеме това и като желание и съвестност при изпълнение на служебните му задължения, тъй като се е опитал да запълни липсата на друг наблюдаващ прокурор, за което налагането на дисциплинарно наказание би могло да се яви прекомерно. Описаните в заповедта нарушения не са в логическа връзка и свързаност, не става ясно защо и как се кумулират в един дисциплинарен акт, като наложената санкция „забележка“ е посочена общо за двете несвързани помежду си нарушения. Наказанието е наложено от ДНО при упражняване на дадената му от закона оперативна самостоятелност, но без да е направена пълна и обстойна преценка на всички факти и обстоятелства от значение за конкретния случай по отношение на трите отделни нарушения. Неустановяването им рефлектира върху точното прилагане на материалноправните разпоредби при определяне на наказанието. Няма данни какви мерки са предприети в посока да не се допуска извършване на дисциплинарно нарушение, като се разпредели преписката на друг прокурор. Небосновани са и изводите на дисциплинарнонаказващия орган, че се касае за виновно неизпълнение на служебни задължения. Вината като психично отношение на дееца към деянието и последиците му не се извлича от субективни твърдения, а от обективните факти. По делото тези факти сочат, че привлеченият към дисциплинарна отговорност магистрат се е отнасял отговорно към своите задължения в правораздаването. В съвкупността си тези обстоятелства, наред с високата натовареност и за фактическата и правна сложност на преписките, представляват причини от обективно естество за забавянето, изключват вината му дори под формата на небрежност. В аналогичен смисъл е например решение № 2039/28.02.2025 г. по адм. дело № 11829/2024 г., VІ ОТД. НА ВАС. В случая в мотивите от изказването на докладчика на ПК на ВСС се посочва, че две трети от заповедта касаят обсъждане на законосъобразност/незаконосъобразност на определени действия на прокурора, които не би следвало да са част от предмета на едно дисциплинарно производство. Не е взето предвид възражението на жалбоподателя, че е бил отведен с две определения от съдия Марков и неговите двама съдебни заседатели с две отделни протоколни определения по наказателното дело (представени в административната преписка по настоящото адм. дело). При наличие на съдебно определение за отвода му, не се изисква одобрение от по-горестоящ прокурор, както е постановено и в приложеното по делото постановление. Не на последно място следва да се отбележи, че при налагане на конкретното дисциплинарното наказание "забележка" не е спазен принципът за съразмерност макар предвид вида му то да е първото най-леко по степен. Следвало е да се обсъди и възможността по чл. 320, ал. 3, т. 2, б. "а" от ЗСВ да не се налага наказание с оглед всички специфики на случая, включително анализ на служебната характеристика на магистрата, ангажираност и други смегчаващи обстоятелства което е следвало да се вземе предвид при образуване и водене на дисциплинарното производство и при постановяване на крайния акт. Следва да бъде отчетено като смегчаващо обстоятелство това, че прокурор К. Д. е възложил проверка с постановление на основание чл. 145, ал. 1, т. 3 от НПК във връзка с постъпилата жалба от адв.Ел-Тал, за доизясняване на фактите и обстоятелствата по случая. Не може да се сподели становището, че административният ръководител на СГП е приел, че действията на прокурор Д. представляват отказ да даде конкретни обяснения, след като същият е подал писмени изложения до административния ръководител, преценени от ръководителя като не по съществото на нарушенията. По изложените съображения, оспореният акт е незаконосъобразен като издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалноправните разпоредби, които съставляват основания за отмяната му по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,