Определение № 1891 от 18.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 2503/2024 г.

Постъпила е по делото частна жалба с вх. № 9346/20.05.2025 г., с която се обжалва определение от 19.05.2025 г., постановено по ч.т.д. № 2503/2024 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о., като се иска намаляване на присъдените разноски в полза на застрахователя за въззивната инстанция в размер на 30 098 лева. Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС намира следното: С горецитираното определение № 1488/19.05.2025 г. по реда на чл.274, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 2 вр. чл. 248, ал. 3 ГПК, след частична отмяна на определение № 319/25.09.2024 г. по в.т.д. № 19/2024 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, е изменено на основание чл. 248 от ГПК решение № 264/21.06.2024 г. по същото въззивно дело в частта за разноските, като е намален размерът на присъденото в полза на ответника ЗАД “ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ” АД адвокатско възнаграждение за първата инстанция от 17 800 лева на 4 039,80 лева с ДДС, и е потвърден въззивният съдебен акт в останалата обжалвана част. С това е изчерпан инстанционният контрол по чл. 248, ал. 3 ГПК. Срещу акт на Върховния касационен съд не е предвиден ред за обжалване по чл. 274, ал. 3 ГПК. При това положение подаденото искане се прилага по делото и последното се връща на въззивната инстанция. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,