Определение № 30 от 11.01.2011 г. на ВКС по т. д. № 1024/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, изр.1, вр. с ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по подадена от „М. К.” ООД, гр.Пловдив, представлявано от управителя Т. В., частна жалба срещу решение № 1522 от 04.11.2010 г. по гр.д.№ 2309/2010 г. на Окръжен съд – Пловдив, в частта, имащо характер на определение, с което е оставена без разглеждане подадената от дружеството въззивна жалба срещу решение № 239 от 14.05.2010 г. по гр.д.№ 1211/2009 г. на Районен съд – А. в прекратителната му част. Частният жалбоподател поддържа, че атакуваният съдебен акт е незаконосъбразен и постановен при съществени нарушения на съдопроизводствени правила, с искане за неговата отмяна. В жалбата се съдържат и оплаквания относно отговорността за разноски. Ответникът – Община гр.Садово не е заявил становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване по реда на чл.274, ал.2, изр.1, вр. с ал.1, т.1 ГПК и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1, изр.1 ГПК. За да остави без разглеждане подадената от „М. К.” ООД въззивна жалба в частта, с която е атакувано първоинстанционното решение в прекратителната му част – досежно иска за заплащане на сумата от 6 720 лв., представляваща възнаграждение по договор от 14.03.2007 г., решаващият съдебен състав е зачел различният срок за обжалване на този съдебен акт, имащ характер на определение, спрямо срокът за обжалване на решението в останалата част. Направена е констатация за надлежното връчване на решението, в което изрично е отразено, че подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив, като в частта, с която е прекратено първоинстанционното производство, в съответствие с разпоредбата на чл.275, ал.1, изр.1 ГПК, е определен едноседмичен срок за обжалване. Съобразявайки данните по делото, въззивният съд е направил извод, че срокът за обжалване на решението в прекратителната част е започнал да тече от съобщаването, чрез връчване на решението, на 22.06.2010 г., изтекъл е на 29.06.2010 г., а въззивната жалба е подадена на 06.07.2010 г., т.е. седем дни след изтичане на срока за обжалване в тази част. Определението е правилно. При постановяването му Пловдивският окръжен съд правилно е преценил различният съдопроизводствен ред за обжалване на решението на първостепенния съд в частта, имаща характер на определение, и в частта, с която съдът се е произнесъл по същество по част от предмета на спора. Отчетени са ясните и точни указания на Районен съд – А., съставляващи част от съдържанието на решението, относно възможността за въззивно обжалване на отделните части на решението и конкретните срокове за подаване на жалбите. При правилно определен срок за атакуване на решението в частта, с която е прекратено първоинстанционното производство и на неговата начална дата, прилагайки правилото на чл.60, ал.4 ГПК за изчисляване на срока за сезиране на въззивната инстанция, е направен законосъобразен извод за подаване на жалбата в посочената част след изтичане на срока по чл.275, ал.1, изр.1 ГПК. След като в рамките на едноседмичния преклузивен срок търговското дружество - ищец не е използвало предоставеното процесуално право да подаде въззивна частна жалба, преграждащото определение е влязло в сила. Въззивната жалба, имаща за предмет първоинстанционното решение в прекратителната част, депозирана след изтичане на срока за обжалване, се явява процесуално недопустима, в какъвто смисъл е законосъобразният извод на Пловдивския окръжен съд. В частта, с която се атакува решението на въззивната инстанция по отговорността за разноските, частната жалба има характер на молба по чл.248 ГПК, по която е компетентен да се произнесе Окръжен съд – Пловдив Предвид горните съображения, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение