Определение № 405 от 23.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3842/2017 г.

Производството е по 282, ал.2 ГПК и чл.432 вр. чл.438 вр. чл.441,ал.2 ГПК. Образувано е по молба на адв.Т.Т. - пълномощник на Я. И. Ч.-Д. ,П. Т. Д. и Х. Т. Т., за частично спиране на изпълнителното производство по изп.д. № 20148740400605/2014 год. на ЧСИ С.П.,рег.№ *** при КЧСИ.Твърди се,че дължимата сума по издадената заповед за изпълнение по чл.417 ГПК към настоящия момент е за около 13 000 лв.,а наложеното обезпечение по изпълнителното дело – запор върху два жилищни недвижими имота и два гаража е много по-голямо,още повече,че постъпленията на поръчителите от трудовото им възнаграждение възлиза над 5 000 лв.Счита,че обезпечението върху двата гаража и наложения запор върху трудовите възнаграждения са достатъчни,поради което моли да бъде спряно изпълнението по отношение на двата жилищни недвижими имота с нарочен акт. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: Изпълнителното производство е образувано въз основа на издадена заповед № 53/29.01.2014 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист от същата дата,с която молителите са осъдени да заплатят солидарно на [фирма] сумата от 5143,60 евро,равняващи се на 14 171,60 лв.,представляваща просрочена главница по договор за ипотечен кредит,лихви и разноски.С влязло в сила на 28.04.2017 год.решение постановено по гр.д. № 115/2017 год. по описа на Хасковски окръжен съд е уважен предявения от [фирма] иск с правно основание чл.422,ал.1 ГПК вр.чл.415 ГПК и е признато за установено,че молителите дължат солидарно на [фирма]/правоприемник/ сумата 5 143,60 евро,за която сума е издадена заповед № 53/29.01.2014 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК. Доколкото Я. И. Ч.-Д. ,П. Т. Д. и Х. Т. Т. са ищци в настоящото исковото производството с правно основание чл.270,ал.2 ГПК за прогласяване нищожността на заповед № 53/29.01.2014 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист от същата дата,издадени по ч.гр.д.№ 107/2014 год. по описа на РС - Димитровград и доколкото с въззивното решение е потвърдено решението за отхвърляне на иска, то в случая няма постановено осъдително въззивно решение спрямо тях по същество, което да може да бъде предмет на искане за спиране по чл.282, ал.2 ГПК. Спирането по чл.282, ал.2 ГПК е способ за защита срещу последиците на невлезли в сила въззивни съдебни решения, които подлежат на принудително изпълнение, а такива – по изричното разпореждане на чл.404 ал.1 ГПК, са единствено осъдителните решения. Спиране по висящи изпълнителни дела е допустимо в посочените в чл.432 ГПК изрични хипотези, сред които предявеното искане по чл.270,ал.2 ГПК, не попада. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, състав на Четвърто отделение