Определение № 8792 от 31.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7213/2026 г.
ВАСШесто отделение31.08.2026 г.докладчик Бойка Табакова
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба от Ч. Г. Г. от гр. Бургас против уведомление изх.№ ВСС-5981/2026 от 15.06.2026г от Главния секретар на Висшия съдебен съвет. ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 7213 по описа за 2026г на Върховния административен съд. Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаване на страните пред 5-членен състав на Върховния административен съд. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ТОДОР ТОДОРОВ секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ВЕСЕЛА НИКОЛОВА /п/ БОЙКА ТАБАКОВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 197 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба от Ч. Г. Г. от гр. Бургас против уведомление изх.№ ВСС-5981/2026 от 15.06.2026г от Главния секретар на Висшия съдебен съвет (ВСС). В жалбата за изложени оплаквания за нищожност, а в условията на евентуалност – за незаконосъобразност на уведомлението. Подателят счита, че с този акт на практика му е отказано разглеждане по същество на подадени от него жалби срещу актове на Окръжна прокуратура-Бургас, за което Главният секретар на ВСС няма компетентност. Счита, че актът е издаден при неспазване на установаната фирма, съществен онарушение на административнопризводствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби на чл.30, ал.5, т.10 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Направено е искане за обявяване нищожността на уведомлението, евентуално за отмяната му като незаконосъобразно и връщане на преписката на компетентния орган – Прокурорска колегия на ВСС със задължителни указания. Върховният административен съд, състав на шесто отделение,за да се произнесе, взе предвид следното: На 09.04.2026г с писмо жалбоподателят Ч. Г. Г. е отправил предложение до Министъра на правосъдието с копие до ВСС за извършване на проверка от Комисия по професионална етика при ВСС на работата на прокурори от Апелативна прокуратура – Бургас С оспореното уведомление изх.№ ВСС-5981/2026 от 15.06.2026г, подписано от Главния секретар на ВСС, Г. е уведомен, че по подадените от него до ВСС жалби от 15.04.2026 г., 17.04.2026 г 20.04.2026 г., 22.04.2026 г., 24.04.2026 г., 27.04.2026 г., 30.04.2026 г. и 08.05.2026 г. е образувана преписка с № ВСС-5981/2026 г., но разглеждането им е извън правомощията на ВСС. При преглед на представената административна преписка се установява, че на посочените дати (без 08.05.2026 г) Г. е изпратил на ВСС копия от депозирани от него до Окръжна прокуратура - Бургас, Апелативна прокуратура – Бургас, Върховна касационна прокуратурата и Главния прокурор на Република България предложения за подаване на протест срещу незаконосъобразни и нищожни, според него, норми от подзаконови нормативни актове. На 08.05.2026г по същия начин е препратил на ВСС искането си за самоотвод на прокурор от Окръжна прокуратура – Бургас, адресирано до прокурора чрез административния му ръководител с копие до Апелативна прокуратура – Бургас и Комисия по професионална етика при Апелативна прокуратура - Бургас. При тези фактически данни настоящият съдебен състав намира, че оспореното уведомление на Главния секретар на ВСС по своя правен характер не е административен акт по смисъла на чл.21 АПК. То не съдържа властнически изявления, тъй като с него нито се създават права, нито се разпореждат задължения, които да водят до засягане на права и законните интереси на граждани и организации, в частност такива на жалбоподателя. Уведомлението е изцяло с информативен характер и не В предложенията и искането на Г., препратени на ВСС, не се съдържат доводи, относими към правомощията на Прокурорската колегия по чл. 30, ал.5 от Закона за съдебната власт. Дори да се приеме, че представляват подадени сигнали по реда на глава Осма АПК, то в чл. 124 АПК е предвидено, че решението, постановено по подаден сигнал, не подлежи на обжалване. Разглеждането на сигнала и вземането на решение с което не се разглежда, не удовлетворява подателя или е в друг смисъл, не е производство по издаване на административен акт, независимо, че завършва с решение като акт на администрацията. Ето защо не е приложима уредбата за оспорване на такъв акт нито пред горестоящ орган, нито пред съд по реда на АПК. Поради това не подлежи на оспорване и отказ да бъде разгледан такъв сигнал в хипотезата на чл. 197 и сл. АПК. Липсата на абсолютна положителна процесуална предпоставка по възникване правото на оспорване, обективирана в чл. 159, т. 1 АПК, обуславя недопустимост на съдебното производство, което налага прекратяването му след оставяне на жалбата без разглеждане. Водим от тези мотиви, Върховният административен съд, шесто отделение
Цитирани разпоредби
7- чл. 124 АПК
- чл. 159, т. 1 АПК
- чл. 197 АПК
- чл. 21 АПК
- чл. 197
- чл. 30, ал. 5, т. 10
- чл. 30, ал. 5