Определение № 5755 от 02.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 721/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Бургас против определение № 9409/21.11.2024 г., постановено по адм. д. № 1722/2023 г. по описа на Административен съд Бургас. С обжалваното определение по искане на „Тришър Табак“ ООД е изменено решение № 7409/08.10.2024 г., постановено по същото дело на Административен съд Бургас, в частта относно разноските, като сумата, която дружеството е осъдено да заплати в полза на Националната агенция за приходите, е намалена от 7956, 45 лв. на 2000 лв. Частният жалбоподател обосновава изводи, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно по съображения за погрешна преценка на фактите и обстоятелствата по спора. По подробно изложени доводи иска отмяната на обжалваното определение и моли в полза на Националната агенция за приходите да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в пълния размер от 7956, 45 лв., съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (сега наредба за възнаграждения за адвокатска работа). Ответникът по частната жалба – „Тришър Табак“ ООД представя писмен отговор, в който излага становище за недопустимост и неоснователност на частната жалба и моли за оставяне в сила на оспореното определение. Върховният административен съд, състав на първо отделение приема, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, и в срока по чл. 230 от АПК (чрез електронна поща), предвид което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения. С решение № 7409/08.10.2024 г., постановено по адм. д. № 1722/2023 г. Административен съд Бургас е отменил ревизионен акт № Р-02000222005158-091-001/02.06.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Бургас, в частта за установените задължения за ДДС и лихви в размер на 1948,71 лв., и е отхвърлил жалбата на „Тришър Табак“ ООД срещу ревизионния акт в останалата част – за установените задължения за ДДС и лихви в размер на 92 330, 65 лв. Със същото решение Административен съд Бургас е разпределил и отговорността за разноските. На основание чл. 161, ал. 1, изр. 1 ДОПК, съразмерно на уважената част от жалбата и при съобразяване на доказателствата за реалното им заплащане, съдът е присъдил разноски по делото в размер на 21,74 лв. в полза на ревизираното дружество (като е отхвърлил претенцията му за разноски за разликата до пълния претендиран размер от 5050,00 лв.) и разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 7956,45 лв. в полза на Националната агенция за приходите. С молба от 04.11.2024 г., подадена по реда на чл. 248 ГПК вр. с чл. 144 АПК от страна на „Тришър Табак“ ООД, е направено искане за изменение на решението в частта му относно разноските. В молбата се излагат подробни съображения, като в контекста на възприетото в решение от 15.01.2024 г., постановено по дело С-438/2022 г. на СЕС, се твърди, че установените в чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждения нямат обвързващ характер и могат да служат единствено като ориентир при определяне на разноските за адвокатско (респективно юрисконсултско) възнаграждение, при това без да е необходимо изрично възражение за прекомерност от другата страна по спора. Въз основа на изложеното и при съобразяване на относимите обстоятелства, е поискано юрисконсултското възнаграждение в полза на НАП да бъде намалено до сумата от 850,00 лв. С оспореното определение Административен съд Бургас е изменил решението в частта за разноските, като е уважил искането на „Тришър Табак“. ООД. За да се произнесе в този смисъл съдът е изложил мотиви по допустимостта на искането. По същество е определил искането като основателно. Приел е, че размерът на възнаграждението, предмет на изменение, е определен съгласно разпоредбите на чл. 161, ал. 1, изр. 2 и изр. 3 ДОПК и чл. 8, ал. 1 вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба 1/2004 г., уточнил е, че материалният интерес, за който жалбата е отхвърлена, и на база на който е присъдено юрисконсултското възнаграждение възлиза на 92 330, 66 лв., и е мотивирал отказ да приложи относимите разпоредби на Наредба № 1/2004 г. Декларирал е приложимостта на решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело № С-438/2022 г. Посочил е, че е съобразил действителната и правна сложност на делото, и фактът, че в решението размерът на възнаграждението е определен само въз основа на материалния интерес. Приел е, че присъденото юрисконсултско възнаграждение следва да се намали, поради което се е произнесъл с обжалваното определение, с което е изменил постановеното по делото съдебно решение в частта за разноските. Определението е валидно и допустимо, но е неправилно. Както ГПК, така и ДОПК третират като равнопоставени адвокатите и юрисконсултите в качеството им на представители по пълномощие на страните в производството. Не е налице привилегия за определени правни субекти, защитавани от юрисконсулт и претендиращи присъждане на разноски за производството, като адвокатско възнаграждение, доколкото принципът за възстановяване на разходите за процесуална защита е присъщ на българския правен ред. Приравняването при определяне на размера на възнаграждението на страните, при което на страната, представлявана от юрисконсулт се присъжда минималното адвокатско възнаграждение е резултат от идентичността на осъществяваните процесуални функции. След като е налице идентичност в осъществяваното процесуално представителство, то осъщественото законодателно разрешение за присъждане на минималния размер на адвокатско възнаграждение в полза на страната, представлявана от юрисконсулт, съставлява израз на осъществена законодателна симетрия за еднаква по своята същност процесуална дейност – решение № 10 от 29 септември 2016 г. по к.д. 3/2016 г. Именно от аспекта на тази законодателна симетрия следва да се съобрази и приложимостта на решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело С-438 от 2022 г. Посоченото решение в относимата си част само и единствено постановява, че национална правна уредба, съгласно която адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер, по-нисък от минималния, определен с наредба, като съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията. Подобно обстоятелство, обаче не препятства националния съд да приложи минималния размер за адвокатските възнаграждения, предвиден в наредбата, в случая за юрисконсултско възнаграждение. При съобразяване на фактическата и правна сложност на спора, и положения труд. Необоснована на доказателствата по делото и извършените процесуални действия от процесуалния представител на ответника пред Административен съд Бургас е преценката на първоинстанционния съд относно обстоятелствата, релевантни към искането за изменение на постановеното по първоинстанционното дело съдебно решение в частта за разноските – фактическа и правна сложност на делото, осъществена правна защита и съдействие от процесуалния представител на ответника, материалния интерес по спора. Тази съдебна инстанция съобразява обстоятелството, че спорът е с фактическа сложност: писмените материали по делото са в обем от 1239 листа, поместени в 4 тома (първоинстанционното дело), в които се съдържа преписката по издаването и по оспорването на процесния ревизионен акт; последният е издаден след проведено ревизионно производство, а констатациите и резултатите от него са обективирани в ревизионен доклад на тридесет и пет страници, неразделна част от ревизионния акт; за изясняване на фактите по делото, в хода на първоинстанционното производство е допуснато изслушването на заключение на съдебно – счетоводна експертиза, и същото е прието. Съобразява се и обстоятелството, че фактите по спора са установени от първоинстанционния съд на 44 страници. Що се отнася до правната страна на спора, същата е относима към законосъобразността на ревизионния акт, с който на „Тришър Табак“ ООД са определени задължения по Закона за данък върху добавената стойност за отделни данъчни периоди в рамките на 2020 г. и 2021 г., с несъмнена приложимост на решения на Съда на Европейския съюз. По делото пред първоинстанционния съд са проведени 4 открити съдебни заседания. Видно от протоколите от тези заседания, във всяко от тях ответникът е бил представляван от упълномощен юрисконсулт, който е имал активно процесуално участие, поставял е и въпроси по отношение на изготвената съдебна експертиза Материалният интерес по делото пред първоинстанционния съд е измерим с определените с оспорения ревизионен акт задължения по ЗДДС и лихви върху тези задължения е в общ размер на 94 279, 34 лв. При съобразяване на тези обстоятелства разноски в размер на 7965, 45 лв. за възнаграждение за юрисконсулт не могат да се определят като неразумни и непропорционални. С оглед материалния интерес тези разноски не са необичайно високи, за да се определят като неразумни. Разноските са разумни, тъй като процесуалните действия са били необходими за защита на тезата на приходната администрация Тези разноски не са и непропорционални. Посочената наредба цели да гарантира разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се съобрази предмета на спора, материалния интерес. По изложените мотиви, обжалваното определение е неправилно, поради което следва да бъде отменено, като се отхвърли искането на Тришър табак ООД за изменение на решение № 7409 от 8 октомври 2024 г., постановено по адм.д. 1722/2023 г. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 1 първо, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение