Определение № 212 от 16.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6745/2014 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Постъпила е молба от „П. Б.”-АД, подадена чрез процесуален представител юрисконсулт П. К., с която иска допълване на постановеното по делото определение в прекратителната му част, като бъде осъден касаторът да заплати разноски по делото ,както следва: за иска в размер на сумата 98 лв.-300 лв. възнаграждение за юрисконсулт и за иска в размер на сумата 1 220 лв.-315,40 лв. възнаграждение за юрисконсулт. Ответникът по молбата Х. И. К.,чрез пълномощника си адв.К. К. я оспорва. Прави възражение за прекомерност. ВКС, състав на ІІІ г.о. констатира по делото следното: Молбата е подадена в срока по чл.248 ал.1 ГПК и е допустима. С определение № 423/15.04.2015 г. е оставена без разглеждане касационната жалба на ответника по молбата в частите относно предявените искове за 98 лв.,неполучени кафе, захар, газирана вода и плодови сокове и 33 лв. обезщетение за забава на основание чл. 86 ЗЗД и за сумата 1 220 лв. неполучена безплатна храна и вода и 495 лв. обезщетение за забава на основание чл.86 ЗЗД и производството по делото е прекратено в тази част. С отговора на касационната жалба е направено искане за присъждане на разноски поотделно за всеки един от разглежданите искове.В цитираното определение съдът не се е произнесъл по него. С оглед изхода на делото в тази част, искането на молителя е основателно.Претендираните разноски са в размер на претендираните минимуми по Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията й към момента на постановяване на настоящия съдебен акт. Поради това и възражението за прекомерност е неоснователно. Следва молбата за допълване да бъде уважена,съгласно разпоредбата на чл.78 ал.8 ГПК. По изложените съображения ВКС, състав на ІІІ г.о.