Определение № 5591 от 03.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4363/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 вр. ал. 1, т. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Т. С. Н., подадена чрез процесуален представител адв. А. Г. против разпореждане № 925 от 13.08.2025г. постановено по в.гр.д. № 177/2023г. по описа на Окръжен съд – Перник, с което на основание чл. 286, ал. 1, т. 1 от ГПК е върната касационна жалба подадена от частния жалбоподател с вх. № 4690/31.07.2025г. против постановеното по същото дело решение № 125 от 22.04.2024г. Частната жалба е основана на оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Жалбоподателят поддържа, че в нарушение на чл. 129 от ГПК и при неизяснена правна обстановка въззивният съд е приел, че жалбата е подадена извън всякакви срокове, без да съобрази, че всъщност подадената жалба е молба за отмяна на влязло в сила решение. Моли поради това обжалваното разпореждане да се отмени, а делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 274, ал. 2 от ГПК, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу обжалваем акт – разпореждане, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – жалбоподател по делото, с правен интерес от обжалване и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 275, ал. 2 от ГПК. Установява се от данните по делото, че постановеното по в.гр.д. № 177/2023г. по описа на ОС – Перник решение № 125 от 22.04.2024г. е влязло в сила на 20.05.2025г., когато е изтекъл срока за обжалване на определение № 2038/24.04.2025г. по гр.д. № 124/2025г. на ВКС, III ГО, с което е оставена без разглеждане касационната жалба на Т. С. Н., чрез адв. А. Г. срещу това въззивно решение и е прекратено образуваното въз основа на нея съдебно производство пред ВКС. На 31.07.2025г. Т. С. Н., чрез процесуален представител адв. А. Г. подала нова касационна жалба срещу същото решение на Окръжен съд – Перник, в която е посочила правно основание чл. 303, ал. 1, т. 3 вр. чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2 от ГПК. В съдържанието на касационната жалба страната е отправила искане за обезсилване на обжалваното въззивно решение като очевидно неправилно и очевидно необосновано, както и за отмяна на влязлото в сила решение. Към касационната жалба е приложила изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, в което се е позовала, че са налице предпоставките за касационно обжалване, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. С обжалваното разпореждане съдия докладчик по в.гр.д. № 177/2023г. по описа на Окръжен съд – Перник приел, че новата касационна жалба е подадена след изтичането на срока за обжалване на въззивното решение, срещу влязъл в сила съдебен акт, поради което е приел, че е недопустима и постановил връщането й. Обжалваното разпореждане е незаконосъобразно. Израз на уреденото в чл. 56 от Конституцията на Република България право на съдебна защита на всеки гражданин, чиито права са нарушени е задължението на съда в гражданския исков процес да даде защита – санкция, като съобразява принципите на законност, диспозитивно и служебно начало и равенство на страните /чл. 2, чл. 5, чл. 6 и чл. 9 от ГПК/. Съдът съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна – чл. 7, ал. 1 от ГПК, като служебно следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните, както и проверява редовността на молбата /чл. 129, ал. 1 от ГПК/. Всяка молба за защита и съдействие на лични и имуществени права трябва да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава и съответен на тях петитум, чрез които се индивидуализира предмета на искането и вида на търсената защита. Когато изложените в молбата фактически твърдения са неясни и/или противоречиви и не се свързват логически с отправеното до съда искане, или когато не са изпълнени останалите изисквания за редовност, съдът я оставя без движение и дава указания на ищеца в какво се състоят нередовностите и срок за поправянето им. Съдът не само следи за спазването на този срок, но е длъжен да осигури възможност на страната до изтичането му да извърши необходимите процесуални действия за изпълнение на дадените указания. Указанията на съда във връзка с нередовностите на молбата, следва да бъдат ясни, точни и конкретни. Практиката на Върховният касационен съд в този смисъл е неотклонна, като приема, че редовността на исковата молба е положителна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск/молба за защита и съдействие, за която съдът следи служебно и без наличието на която образуваното производство не може да се развие, с оглед последиците, които законът свързва при неотстраняване на допуснатите в нея нередовности. Редовното сезиране, за което съдът във всяка фаза на процеса е задължен да упражнява служебно контрол обезпечава процесуалните възможности за пълноценно упражняване на правото на защита и съдействие на страните в гражданския процес. В конкретния случай, два месеца след стабилизиране на въззивното решение постановено от Окръжен съд – Перник, по делото е постъпила „касационна жалба“ от страната, по отношение на която решението е било неблагоприятно и чиято първа касационна жалба е била оставена без разглеждане от ВКС. Съдържанието на подадената след влизане на въззивното решение в сила жалба е противоречиво, като страната се е позовала, както на основание за отмяна на влязло в сила решение, така и на основание за допускане на касационно обжалване. Противоречиво е и отправеното в жалбата искане – за обезсилване и за отмяна на влязлото в сила решение. Отстраняването на посочените недостатъци на жалбата/молбата е процесуално задължение на съда, без изпълнението на което сезирането остава нередовно. Съдът, сезиран с нередовното искане не е предприел дължимата проверка за редовност по чл. 129, ал. 1 от ГПК: не е констатирал нередовностите на искането, нито е съобщил на страната да отстрани противоречието в твърденията и искането си в едноседмичен срок. Квалифицирал сезирането като такова с „касационна жалба“, която приел за просрочена два месеца след влизане в сила на определението по гр.д. № 124/2025г. на ВКС, III ГО, по което страната вече е упражнила правото си да подаде касационна жалба по делото. Дадената от въззивния съд правна квалификация не е обоснована с еднозначни твърдения и съответстващи им искания, годни от фактическа страна да осигурят установяване на правното основание за предявяване на жалбата/молбата и определяне на правната й квалификация. Като е върнал подадената „касационна жалба“ без да е изпълнил процесуалното си задължение по чл. 129, ал. 1 и ал. 2 от ГПК и без да е обезпечил редовност на сезирането – да изиска и укаже на страната необходимите съдържателни уточнения по обстоятелствената част и петитума на искането, решаващият състав се е произнесъл по нередовна молба като е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. На това основание обжалваното разпореждане е неправилно и следва да се отмени. Делото следва да бъде върнато на ОС – Перник, който следва да извърши проверка на редовността на подадената „касационна жалба“ и съобразно уточненията на страната ако приеме, че срещу влязлото в сила въззивно решение е подадена молба за отмяна по чл. 303 и сл. от ГПК, следва да изпрати същата за администриране на компетентния първоинстанционен съд съгласно чл. 306, ал. 3 от ГПК. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение