Решение № 185 от 9.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 672/2008 г.

Решение № 185 от 9.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 672/2008 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Лидия Иванова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. А. М. на "М"АД/в несъстоятелност/, гр. С. срещу решението на Великотърновския апелативен съд № 130/15.07.2008 г., постановено по в. т. дело № 209/2008 г. С това решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Габровския окръжен съд № 146/7.01.2006 г. по гр. дело № 44/2006 г. в частта му, имаща характер на определение, с която са оставени без разглеждане като недопустими предявените от синдика срещу "Е"Е., гр. С., "В"АД, Севлиево и "М"АД/в несъстоятелност/, гр. С. инцидентни установителни искове за прогласяване нищожността на договорите за цесия като част от договори за продажба от 18.07.2003 г., 15.09.2003 г., 1.12.2003 г. и 8.01.2004 г. на основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД поради невъзможен предмет, липса на основание и противоречие със закона, както и прогласяване нищожността на посочените договори за продажба, след което е прекратено производството по делото в тази част. Със същото решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение в частта му, с която са отхвърлени предявените от синдика срещу обявеното в несъстоятелност "М"АД, гр. С., "Е"Е., гр. С. и "В"АД, гр. С. искове по чл. 647, ал. 1, т. 2 и т. 7 ТЗ за обявяване за недействителни по отношение кредиторите на несъстоятелността сделките по извършената продажба на движими вещи на длъжника - предмет на сключените договори от 18.07.2003 г., 15.09.2003 г., 1.12.2003 г. и 8.01.2004 г., както и иска за предаване собствеността и владението върху вещите - предмет на тези договори. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение основно в частта му, в която апелативният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуални въпроси, свързани с допустимостта на предявените от синдика в процеса по чл. 647 ТЗ инцидентни установителни искове по чл. 26, ал. 1 и 2 ЗЗД, касаещи нищожност на сделките-предмет на исковете по чл. 647, ал. 1, т. 2 и т. 7 ТЗ. Навежда доводи, че ако нищожността на сделките бъде прогласена, налице са предпоставките за уважаване на отменителните искове и като краен резултат - връщане на продаденото недвижимо имущество в масата на несъстоятелността. Обосновава допустимостта на предявените искове по чл. 26 ЗЗД и възможността за съвместното им разглеждане в производството по чл. 647 ТЗ с предоставеното от закона право на синдика съгласно чл. 658 ТЗ да представлява предприятието на длъжника, да участвува в производството по делата на обявеното в несъстоятелност дружество, както и да завежда от негово име дела. Излага становище, че общото разглеждане на исковете по чл. 26 ЗЗД и чл. 647 ТЗ в един процес, вместо да се водят отделни дела, води до процесуална икономия и бързо постигане на крайната цел - попълване масата на несъстоятелността и разпределение на осребреното имущество между кредиторите по реда на чл. 722 ТЗ. Поддържа, че синдикът е активно легитимиран да предяви както исковете по чл. 26 ЗЗД, така и исковете по чл. 647 ТЗ, което прави допустимо общото им разглеждане. По отношение на въззивното решение в частта, касаеща произнасянето по предявените отменителни искове по чл. 647, ал. 1, т. 2 и т. 7 ТЗ в касационната жалба липсва изложение и посочени основания за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касационната жалба "Е"Е., гр. С. поддържа становище, че обжалваното въззивно решение е правилно и направените оплаквания са неоснователни. Ответникът "В"АД, гр. С. не изразява становище по касационната жалба. С определение № 429/15.07.2009 г. на ВКС-ТК, състав на второ търговско отделение, на основание чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение за разрешаване на поставения процесуален въпрос, който е от съществено значение за спора, а именно: допустимо ли е в производството по чл. 647 ТЗ по иск на синдика срещу обявеното в несъстоятелност дружество и неговите съконтрахенти по сделките, синдикът да предяви от свое име инцидентни установителни искове по чл. 26 ЗЗД за прогласяване нищожността на тези сделки или на свързани с тях други сделки. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид данните по делото, доводите на страните и след проверка правилността на въззивното решение във връзка с поставения процесуалноправен въпрос, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното: С обжалваното решение апелативният съд е оставил в сила първоинстанционното решение в частта му, с която са оставени без разглеждане като недопустими предявените от синдика в производството по чл. 647, ал. 1, т. 2 и т. 7 ТЗ инцидентни установителни искове по чл. 26 ЗЗД срещу обявеното в несъстоятелност дружество и неговите съконтрахенти за прогласяване нищожността на процесните договори за продажба от 18.07.2003 г., 15.09.2003 г., 1.12.2003 г. и 8.01.2004 г. и свързаните с тях договори за цесия като част от договорите за продажба. Прието е, че предявявайки иска по чл. 647 ТЗ, синдикът не е легитимиран в това производство да предяви от свое име искове по чл. 26 ЗЗД. Правото да предяви такива искове принадлежи на носителя на материалното право, а това е обявеното в несъстоятелност дружество. Прието е също, че правото на иск на синдика съществува само в предвидените от закона случаи, което изрично е посочено в разпоредбата на чл. 649 ТЗ. Искове извън посочените в ТЗ се предявяват от дружеството в несъстоятелност, като ищец по делото и ако са налице изискванията на закона за съответния иск. Направен е извода, че синдикът би могъл да предяви иска по чл. 26 ЗЗД само от името на длъжника в несъстоятелност, което в случая е недопустимо с оглед процесуалното му качество на ответник по делото. Настоящият съдебен състав намира подадената касационна жалба за неоснователна. В постоянната съдебна практика /р. № 100/15.06.2009 г. по т. дело № 808/2008 г. на ВКС-II т. о., р. № 62/17.07.2009 г. по т. дело № 39/2009 г. на ВКС-ТК-II т. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, които имат задължителен характер/ ВКС приема, че според чл. 658, ал. 1, т. 7 ТЗ синдикът участвува в производството по делата на предприятието на длъжника и завежда от негово име дела, а в предвидените от закона условия може да прави искания за прекратяване, разваляне или унищожаване на договори, по които страна е длъжника - чл. 658, ал. 1, т. 6 ТЗ. При тези две групи правомощия синдикът действува от името на длъжника и упражнява неговите материални права. Изричното указание, че делата се завеждат от името на длъжника, налага извода, че страна/ищец/ по тях е самият длъжник. Освен това, съгласно чл. 649, ал. 1 ТЗ синдикът разполага с правото да предявява от свое име отменителни искове по ТЗ, целящи попълване на масата на несъстоятелността. Според цитираната разпоредба, отменителен иск може да се предяви от синдика, а при негово бездействие - от всеки кредитор по несъстоятелността. В тези случаи синдикът действува в обществен интерес като орган по несъстоятелността. Предоставената му от закона възможност по чл. 649, ал. 1 ТЗ му придава процесуалното качество на субституент-същият разполага със самостоятелно право на иск, без да е носител на материалното право, защитавано по исков ред. Според цитираното решение по т. дело № 39/2009 г. на ВКС-I т. о., процесуалната субституция по търговския закон е суброгация, поради което правото на иск на синдика съществува само в изрично предвидените от закона случаи. По отменителните искове по чл. 647 ТЗ търговското дружество в несъстоятелност има процесуалното качество на ответник в процеса. Искове извън отменителните искове по ТЗ се предявяват от дружеството в несъстоятелност, който е ищец по делото, а синдикът съгласно чл. 658, ал. 1, т. 7 ТЗ само осъществява представителството на дружеството в процеса, действувайки от негово име и упражнявайки неговите материални права. С оглед на изложеното и предвид конкретните данни по делото, при така конституираните страни в процеса по поставения процесуален въпрос съставът на ВКС счита, че предявявайки исковете по чл. 647, ал. 1, т. 2 и т. 7 ТЗ от свое име в качеството му на процесуален субституент, синдикът не е легитимиран да предяви от свое име в това производство установителни искове по чл. 26, ал. 1 и 2 ЗЗД за прогласяване нищожност на извършените от длъжника сделки. Налице е недопустимост на исковете по чл. 26 ЗЗД и с оглед процесуалното качество на страните по делото - по исковете с правно основание чл. 647 ТЗ предявени от синдика, дружеството в несъстоятелност /"М"АД/ е ответник, а по исковете по чл. 26 ЗЗД /ако синдикът ги беше предявил от името на дружеството/, дружеството в несъстоятелност би следвало да бъде ищец. Постановеното в този смисъл въззивно решение в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение, с което са оставени без разглеждане като процесуално недопустими предявените инцидентни установителни искове по чл. 26, ал. 1 и 2 ЗЗД е правилно и следва да бъде оставено в сила. Неоснователни са оплакванията за неправилност на въззивното решение и в останалата му обжалвана част. Не са налице твърдяните основания за отмяната му поради допуснати нарушения по чл. 281, т. 3 ГПК. Правилно, въз основа на събраните по делото доказателства съдът е отхвърлил предявения иск по чл. 647, ал. 1, т. 2 ТЗ, защото в случая не се касае за безвъзмездни сделки каквото е изискването на закона. Процесните договори за продажба, които са предмет на иска са възмездни, тъй като с тях продавачът "М"АД е продал на "Е"Е. движими вещи срещу определена цена. Тази цена е вземането, което купувачът има към трето лице "В"АД и е прехвърлил в полза на продавача, който е подписал договора за цесия и се е съгласил с прехвърленото вземане. Възмездността на сделката не се опровергава при неизпълнение на задължението на купувача да изплати цената, респ. ако продавачът не е събрал цедираното му от купувача вземане. Неоснователен се явява и предявеният иск по чл. 647, ал. 1, т. 7 ТЗ. Правилно, с оглед данните по делото, съдът приема, че в случая е приложима цитираната норма в редакцията преди изменението й обн. в ДВ, бр. 38 от 9.05.2006 г., съгласно която страна по атакуваната сделка трябва да бъде неограничено отговорен съдружник, съдружник или акционер, който притежава над 20% от капитала на дружеството, чл. на управителен орган или друго лице, което контролира длъжника или неговата дейност. В случая не са налице предвидените предпоставки в цитираната правна норма, тъй като видно от съдържанието на самата искова молба както и от представения по делото списък на акционерите, купувачът по сделките "Е"Е. притежава едва 11.96% от капитала на продавача "М"АД. Другият ответник "В"АД /който е третото задължено лице по цесията/ е акционер, притежаващ 72% от акциите на "М"АД и е в състояние да контролира дейността на дружеството. Този ответник, обаче, не е страна по процесните сделки. С оглед на изложеното, обжалваното решение и в частта му относно отхвърлените искове по чл. 647, ал. 1, т. 2 и т. 7 ТЗ е правилно и следва да бъде оставено в сила. Аналогично се поставя въпроса и по отношение на отхвърления иск за предаване собствеността и владението на движимите вещи предмет на разпоредителните сделки. Уважаването на този иск е обусловен изцяло от евентуалното уважаване на предявените отменителни искове по чл. 647 ТЗ, които са отхвърлени като неоснователни. При този изход на спора, на основание чл. 649, ал. 2 ТЗ следващата се държавна такса в размер общо на сумата 9 253 лева за всички искове следва да се заплати от масата на несъстоятелността на "М"АД, гр. С.. Съдебни разноски с оглед изхода на настоящото производство в полза на ответниците по касационната жалба не следва да се присъждат, тъй като не са направили искане и не са представили доказателства за направени разноски пред касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1, пр. първо ГПК, съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд