Определение № 4516 от 11.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2338/2024 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба подадена от П. Запрянов, чрез адв. Бойчев с адрес: гр. Димитровград, [адрес], срещу определение №1035 от 30.01.2024 г. постановено по адм.д.№5696/2023 г. по описа на Върховен административен съд на РБ. Според частния жалбоподател атакуваното определение е недопустимо, неправилно и необосновано, като е постановено в разрез с процесуалните правила и материалния закон. По подробно изложени съображения се заявява искане делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Неправилно е прието от тричленния състав на ВАС, че заповедта, която се обжалва не е част от действащото право, поради което и не е налице правен интерес от обжалването й. Първоинстанционният съд не е приел доказателствата към жалбата в нарушение на чл.171, ал.5 АПК, с което е нарушил правото на защита на частния жалбоподател и е допуснато нарушение на чл.6, т.1 от КЗПЧОС. Макар съдът да е посочил, че процесната заповед не е част от действащото право е процедирал съгласно нейните предписания, като е изискал заплащане на такса за обнародване на обжалването. Заповед №АД-650-05-134/29.08.2016 г. на председателя на НС на РБ не е изрично отменена по чл.79 АПК. Това обстоятелство налага извод, че същата е част от действащото право на РБ и подлежи на съдебен контрол. Като е прекратил производството тричленният състав на ВАС е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен. Частният жалбоподател се позовава на постановени решения на ВАС, с които жалбите му срещу заповеди с аналогично съдържание на Председателя на НС на РБ са разгледани по същество. Ответникът-Председател на Народното събрание на РБ, в приложен отговор по частната жалба изразява становище, че е неоснователна. Правилно решаващият съд е формирал извод за недопустимост на обжалването на основание чл.159, т.4 АПК. Определението е правилно и се иска да бъде оставено в сила. В приложеното становище се заявява и възражение за прекомерност на разноските, като се иска определянето на разноските да бъде съобразено с решение на СЕС постановено по дело С-438/2022 г. Върховен административен съд, петчленен състав, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните, обсъди наведените твърдения, при изискванията по чл.218, ал.2 АПК, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл.230 АПК, против подлежащо на обжалване определение, съгласно чл.229, ал.1, т.1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред тричленния състав на Върховен административен съд е била т.4, б. „а” от заповед № АД-650-05-134/29.08.2016 г. издадена от председателя на Народното събрание на РБ, относно определената такса за обнародване „с обем до ½ стандартна страница - 20 лв.”. Заповедта е издадена на основание чл.9, ал.2 и чл.15 от Закона за "Държавен вестник" /ЗДВ/ и с нея са опредени цената на отделен брой на вестника, цената за абонамент, размерът на таксата за публикуване на електронната страница на Държавен вестник за всяка една публикация на обявление за концесия; цената за получаване на брой на държавен вестник по електронен път в деня на отпечатването му и пускането му в разпространение, без право на препродаване и преотстъпване на получената информация и без право на разпространение на съдържанието на вестника. С оспорената заповед т.4, б. „а“ от заповедта, считано от 01.01.2017 г. е определен размер на таксата за обнародване в неофициален раздел на Държавен вестник за призовки на съдилищата, за обявяване на конкурси, за обявления и съобщения на министерствата, други ведомства на бюджетна издръжка, общини и техни органи, с обем до ½ стандартна страница, в размер на 20 лв. Съдът е приел, че атакуваният акт има характер на подзаконов нормативен акт по смисъла на чл.75, ал.1 АПК, тъй като заповедта съдържа общо задължителни правила за поведение, т.е. правни норми, които са насочени до неопределен и неограничен брой адресати и се прилагат нееднократно. Този подзаконов нормативен акт, обаче не е част от действащото право към датата на депозиране на жалбата срещу него. Не е спорно между страните, че преди и след тази заповед са издадени други с аналогично съдържание. След процесната заповед е издадена заповед № АД-750-05-112/18.08.2017 г. от председателя на НС, като тя определя цените на обнародване в държавен вестник /неофициален раздел/ от 01.01.2018 г. Последващата заповед не съдържа изричен текст за отмяна на предходната, но следва да се приеме, че е налице мълчалива отмяна, тъй като урежда същите обществени отношения. Прието е, че по тази причина липсва предмет на обжалване и не може да бъде проверявана дори за нищожност. Съгласно чл.185 АПК, предмет на оспорване може да бъде само действаща разпоредба към момента на разглеждане на спора, доколкото решението за отмяна на разпоредби на подзаконов нормативен акт има конститутивен ефект и действа занапред. Наличието на годен за съдебно оспорване акт, респективно разпоредба, е въпрос за допустимостта на съдебното производство и за него съдът е длъжен да следи служебно. Към релевантния за допустимостта на производството момент оспорената разпоредба вече не представлява част от действащото право, поради което и поредната жалба срещу нея следва да бъде оставена без разглеждане на основание чл.159, т.4 АПК. Правният интерес от оспорването на т.4, б. „а” от заповед №АД-650-05-134/29.08.2016 г. на Председателя на НС на РБ неправилно се обосновава с евентуалната възможност от завеждане на бъдещ иск по ЗОДОВ. Изложените в тази връзка твърдения не сочат на пряк и непосредствен правен интерес от оспорването. Във връзка с твърденията на страните, от тричленния състав на ВАС, е обсъдено и решение по дело С-289/2021 г. на СЕС. Според мотивите на определението, тълкуването на СЕС е неприложимо в настоящия случай, тъй като жалбоподателят не е лишен от ефективна съдебна защита, предоставена му е възможност да обоснова е интереса си от водене на производство. Правилата за допустимост на жалбите в европейското законодателство са строги и се основават на принципа на правната сигурност. Правен интерес липсва, когато уважаването на жалбата не би могло само по себе си да удовлетвори жалбоподателя. Жалбоподателят П. Запрянов не би извлякъл никаква полза от развитие на производството за прогласяване нищожност на акт, който не е част от правния мир при депозиране на жалбата срещу него. По тези съображения подадената жалба срещу заповед № АД – 650-05-134/29.08.2016 г. на Председателя на НС на РБ е приета за недопустима и образуваното във връзка с нея производство е прекратено. Определението е правилно. Обосновано и въз основа на доказателствата по делото, тричленният състав на ВАС е приел, че към датата на образуване на съдебното производство липсва годен за обжалване акт. Споделя се изложеното в мотивите на определението, че предмет на обжалване могат да бъдат само разпоредби, които са действащи към момента на разглеждане на спора. Съдът не може да отмени или прогласи нищожност на подзаконов нормативен акт, който вече не се прилага и е изгубил своето значение, поради издаването на друг със същото съдържание, който урежда същите отношения и действа след изрично посочена в него дата - 01.01.2017 г. Мълчаливата отмяна на заповедта с друга със същото съдържание прави оспорването недопустимо, тъй като актуваният акт е лишен от правно действие. Принципно вярно, частният жалбоподател поддържа, че нормативните актове се отменят, изменят или допълват с изрична разпоредба на новия, изменящия или допълващия акт, което в конкретния случай не е сторено. Видно от съдържанието на последващата заповед № АД–750-05-112/18.08.2017 г. на Председателя на НС на РБ не е налице изрична отмяна на разпореденото по т.4, б.“а“ относно обнародването в неофициален раздел на държавен вестник и дължимата такса от това или на актът в цялост. Въпреки това с издаването на последващи заповеди - №АД-750-05-112/18.08.2017 г.; заповед №АД-850-05-203/27.09.2018 г. и последната действаща към настоящия момент заповед № АД-49-350-05-67/13.07.2023 г., в които има разпоредба със същото съдържание, действието на обжалваната част от заповедта е отменена. Практиката познава случаи, при които въпреки липсата на изрична отмяна се счита, че издадените в последствие актове, които уреждат същите отношения отменят предходните. Този принцип е в сила от римското право, като се приема, че новият по време закон отменя стария. Нещо повече видно от съдържанието на заповедите, такъв акт се издава от Председателя на НС на РБ за всяка година, т.е. всеки акт има действие за съответната година и след изтичането й не се прилага. Още при издаването на акта, с посочване на времето, от което действа се прекратява действието на предходния. В конкретния случай оспорената заповед № АД– 650-05-134/29.08.2016 г. има действие до 01.01.2017 г., тъй като от тази дата се прилага заповед №АД-750-05-112/18.08.2017 г., което е изрично предвидено в нейното съдържание. Не са налице и сочените процесуални нарушения от частния жалбоподател, които да са засегнали правото му на защита и са нарушили чл.6 от КЗПЧОС. Проверката относно допустимостта на жалбата предхожда събирането на доказателства. След като е установил, че производството е недопустимо, то съдът не е дължал произнасяне по доказателствата му и не е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.171, ал.5 АПК. Неоснователно правният интерес от оспорване се мотивира с установяване на евентуални вреди по ЗОДОВ. Тричленният състав е изложил мотиви, които се споделят и обосновават правилност на крайният извод за недопустимост на обжалването. В този смисъл са постановени решенията на състави на ВАС по адм.д.№9451/2023 г. и по адм. д. 759/2023 г. Постановеното определение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на ответника по частната жалба следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лв., представляващи юрискосултско възнаграждение, определено при условията на чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Мотивиран така, Върховен административен съд, петчленен състав на Първа колегия