Определение № 188 от 16.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3601/2013 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 от ГПК. Образувано е по подадена на 05.02.2013 г. от В. П. И., молба за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК, на влязлото в сила решение № 7/22.11.2010 г. по гр. дело № 1753/2010 г. на Видинския районен съд, – в частта му, с която е отхвърлен осъдителният иск на молителя срещу И. Е. М., в качеството й на [фирма], за сумата 3 300 лв. – трудово възнаграждение за периода 01.10.2008 г. – 31.12.2008 г. и 01.02.2009 г. – 31.12.2009 г., и молителят е осъден да заплати на същата разноски за адвокатско възнаграждение в размер 321 лв. В молба-уточнение с вх. № 6180/25.06.2013 г., молителят сочи, че е узнал на 18.01.2013 г. за влязлата в сила присъда, на която се позовава в молбата си за отмяна, респ. – за въззивното решение, с което присъдата е потвърдена. Това твърдение на молителя не се опровергава от данните по делото и от данните по изпратените за послужване по настоящото дело, н.о.х.д. № 1559/2011 г. на Видинския районен съд и в.н.о.х.д. № 133/2012 г. на Видинския окръжен съд, по които са постановени присъдата и въззивното решение, с което тя е потвърдена, включително – от данните в контролния лист за извършени справки по чл. 87, ал. 1 от ПАРОАВАС по това наказателно дело. С оглед горното следва да се приеме, че молбата за отмяна е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 305, ал. 1, т. 2 от ГПК и е допустима. Предвид гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение