Определение № 102 от 06.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12458/2025 г.

Производството е по чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.216а и чл.204, ал.1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Образувано е по частна жалба на "Аква конструкт груп" ЕООД против определение № 1137 от 27.11.2025 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията) по преписка вх. № КЗК-972/18.11.2025 г., с което е оставено без уважение искането на дружеството за налагане на временна мярка „ спиране на процедурата“ за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Изпълнение на СМР за обект: "Нова учебна сграда с физкултурен салон към филиал на ОУ "Алеко Константинов", град Пловдив, финансиран по проект "Пловдив – достъпен, свързан, привлекателен за живот, работа и образование", вписана в Регистъра по обществените поръчки към АОП под уникален номер 00267/2025-0117. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон, процесуалните правила и необоснованост. Частният жалбоподател счита, че КЗК не е преценила обстоятелствата по чл.204, ал.2 от ЗОП, а направените изводи са необосновани. Поради това се претендира за неговата отмяна и за налагане на временна мярка спиране на процедурата за възлагане на обществената поръчка. Ответникът – възложител, оспорва частната жалба. В представения писмен отговор излага подробни доводи за законосъобразност на определението на КЗК. След преценка на доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока, визиран в чл.216а, ал.1 от ЗОП. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение Комисията за защита на конкуренцията е оставила без уважение искането на на "Аква конструкт груп" ЕООД за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“ за възлагане на процесната обществена поръчка. Изложените в особеното искане на дружеството основания за налагане на мярката (раздел ІІ от жалбата, сезираща КЗК) са свързани с твърденията за поставени от възложителя дискриминационни, противозаконни и противоречиви изисквания, които необосновано ограничават участието на стопанските субекти в процедурата. Според жалбоподателя общественият интерес изисква възлагането на поръчката, свързана с разходване на публични средства, осигурени чрез европейско финансиране да бъде сторено след провеждането на законосъобразна процедура. КЗК е приела, че искането за налагане на временна мярка по чл.203, ал.1 от ЗОП е неоснователно, поради което го е оставила без уважение. За да достигне до този извод, КЗК е приела, че дружеството не е изложило конкретни обстоятелства, даващи основание за преценка, че интересите му ще бъдат увредени по необратим начин, който би могъл да бъде възпрепятстван чрез налагането на обезпечителната мярка. КЗК е разгледала главния аргумент, обосноваващ искането на жалбоподателя за налагане на временната мярка, а именно необходимостта от провеждане на законосъобразна процедура, но е посочила, че на този етап от производството преценката за изначално и съществено опорочаване на процедурата и незаконосъобразност на решението за откриването й, е недопустима. Поради това е приела, че този аргумент не може да послужи като основание за спиране на конкретната обжалвана процедура. При извършената преценка на възможните последици от налагането на временната мярка върху всички интереси, които биха могли да бъдат засегнати, КЗК е приела, че спирането на процедурата би оказало негативно въздействие върху възложителя и върху обществото като цяло с оглед специфичния предмет на обжалваната поръчка- строителство на нова учебна сграда с физкултурен салон. Поради това КЗК е преценила, че следва да се даде приоритет на интересите на възложителя, които съвпадат с интересите на обществото, а не на икономическия интерес на жалбоподателя. В тази връзка КЗК е приела, че случаят попада в хипотезата на чл.204, ал.3 от ЗОП, тъй като от спирането на процедурата ще настъпят значително по-големи вреди за засегнатите страни - възложител и обществото като цяло, които превишават ползата от нейното налагане. Комисията е счела, че интересите на жалбоподателя няма да бъдат нарушени с оглед на забраната за сключване на договор с определения изпълнител до влизане в сила на всички решения по процедурата, установена в чл.112, ал.8 от ЗОП. Така постановеното определение е правилно и не страда от изтъкнатите в жалбата пороци. По силата на чл.203 от ЗОП, жалбата срещу решение на възложителя с изключение на жалба срещу решението за определяне на изпълнител, не спира процедурата, освен когато е поискана такава временна мярка. Тази законодателна уредба води до извод, че общественият интерес изисква продължаване на процедурата и тя може да бъде спряна само по изключение по искане на жалбоподателя и съответствие с изискванията на чл.204, ал.2 от ЗОП. Едно от обстоятелствата, с което е обосновано искането за налагане на временна мярка спиране на процедурата, направено с жалбата срещу решението за откриване на процедурата (р.ІІ от жалбата до КЗК), е ощетеният частен интерес на евентуалните участници в процедурата, предизвикан от въвеждането на ограничителни условия от възложителя. В искането обаче не са изложени никакви конкретни факти и обстоятелства относно накърняването на конкретен интерес на дружеството- напр. невъзможност то да участва в процедурата поради поставянето на ограничителни условия. Във връзка с това съдът намира за необходимо да отбележи, че обстоятелствата, на които се обосновава искането за налагане на временна мярка следва да са конкретни, а не хипотетични, тъй като само в този случай те могат да послужат за преценка на възможните последици от налагането на временна мярка за всички интереси, които могат да се увредят. Съдът споделя изцяло направените от КЗК изводи, че жалбоподателят не излага конкретни обстоятелства, които да водят до извод за увреждане на неговите интереси в степен, противопоставима на интересите на възложителя и обществото. Противно на твърденията в частната жалба, в определението на КЗК са изложени мотиви, отразяващи извършения от комисията анализ на твърденията на жалбоподателя. При постановяване на обжалваното определение КЗК се е съобразила с изискванията на чл.204, ал.2 от ЗОП и е обсъдила възможните последици от налагането на временна мярка за всички интереси, които могат да се увредят, включително за обществения интерес. Съдът споделя изцяло изводите на КЗК за неоснователност на искането за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“ по отношение на процесната обществена поръчка с предмет изграждане на нова учебна сграда с физкултурен салон към филиал на ОУ "Алеко Константинов"- град Пловдив. Новата сграда е предвидена на две основни нива и едно полуниво. На първо ниво е физкултурния салон с обслужващи помещения към него – санитарни възли за момичета и момчета, помещение за инвентар, помещение за контрол на достъп; на междинно ниво са разположени съблекални за ученици, стая за треньор, помещения за тихи игри (занималня); а на второ ниво са разположени 4 учебни стаи. Така ще се създаде възможност на всички класове от началния етап на образование да са поместени в една сграда и с един училищен двор. Предвид строително ремонтните дейности, които ще бъдат изпълнени в двора, се предвижда и реконструкция на дворното пространство. Несъмнено интересът на възложителя изисква продължаване на процедурата за доставка на посочената система. Това е и в изключителен обществен интерес. С реализацията на проекта ще се подобрят условията за образование в посоченото училище и ще се даде възможност на учениците да учат в модерна сграда, отговаряща на съвременните изисквания. Безспорно е, че училищната сграда има отражение върху всички аспекти на образователния процес- педагогически, социален, психологически и здравен. Ето защо създаването на подходяща среда чрез изграждането на нова сграда за училището ще позволи на учениците в нея да развият уменията си и да разгърнат изцяло заложбите си. Безспорно е, че този обществен интерес надделява над частния интерес на икономическите оператори да участват в обявената процедура. Освен това, със забавянето на процедурата, което налагането на временната мярка ще предизвика, възниква и реална опасност общината да загуби осигуреното финансиране за проекта. Съобразно документацията на поръчката, финансирането й е осигурено със 100% безвъзмездна финансова помощ по програма BG16FFPR003-1.001“Подкрепа за интегрирано градско развитие на програма „Развитие на регионите“ 2021-2027, съгласно сключен договор № РД-02-29-1109/22.10.2025г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG16FFPR003-1.001 “Подкрепа за интегрирано градско развитие в 10-те градски общини- основни центрове на растеж“, сключен между Министерството на регионалното развитие и благоустройството- УО по ПРР и община Пловдив- бенефициент. Крайният срок за отчитане на всички дейности по този проект, включително и въвеждането на строежа в експлоатация, е до 36 месеца, но не по-късно от 31.12.2029г. Същевременно от публикуваното обявление на поръчката в РОП се установява, че същата е с продължителност 425 дни. Изложените в частната жалба оплаквания отново касаят допуснати от възложителя нарушения в процедурата във връзка с поставянето на дискриминационни изисквания и представляват оплаквания по същество срещу обжалвания акт на възложителя и към настоящия момент и в настоящото производство обсъждането им е недопустимо. Ето защо съдът счита, че Комисията е достигнала до правилен извод, че са налице предпоставките по чл.204, ал.3 от ЗОП и спирането на процедурата ще доведе до значително по-големи вреди от ползата от налагане на временната мярка. Освен това правилен е изводът на КЗК, че неналагането на временната мярка не би могло да увреди интересите на жалбоподателя, доколкото чл.112, ал.8 от ЗОП поставя забрана за сключване на договор с избрания изпълнител преди влизане в сила на всички решения по процедурата. По изложените съображения съдът намира, че обжалваното определение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл.216а, ал.1 от ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение,