Определение № 1759 от 20.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4734/2022 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение №148 от 19.08.2022г. по гр.д. № 152/2022г. на Ямболски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 260397 от 30.12.2021г., поправено с решение № 260025 от 14.04.2022г., постановени по гр.д.№ 4460/2019г. на Ямболски районен съд, с което е отхвърлен иска по чл. 108 ЗС предявен от С. И. У. като собственик на имоти УПИ *, УПИ * и УПИ * от кв. 38 по плана на [населено място] против Д. И. П., В. Д. П. и М. П. И. като собственици на части от УПИ * по същия план, за признаване собствеността и предаване владението върху реални части, а именно: 18 кв.м., заключени между точки 1,2,3,4,5,6,7,8 и т. А от геодезическото заснемане и 17 кв.м ., заключени между точки 8,9,10,11,12,13,14,15,16 и линията В-С от геодезическото заснемане по скицата на вещото лице от съдебнотехническата експертиза на л.94 от първоинстанционното дело. Касационната жалба е подадена от ищеца С. И. У.. Иска се допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по процесуалните въпроси: 1/ как следва да се цени заключението на вещото лице; има ли то приоритет пред останалите доказателства или следва да се цени заедно с тях; ако устните обснения на вещото лице противоречат на писменото заключение, което вещото лице е заявило, че поддържа, как следва да цени съда подобни твърдения; 2/ длъжен ли е въззивният съд да прецени всички относими доказателства и да обоснове фактическите си констатации въз основа на тях; длъжен ли е съдът да се произнесе по всички наведени във въззивната жалба възражения. Отговор на жалбата е подаден от ответниците Д. И. П. и В. Д. П.. Те молят да не бъде допускано касационно обжалване. Претендират разноски. Ответницата М. П. И. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Производството е по ревандикационен иск за реални части от поземлени имоти, заключени между кадастралната и регулационна граница и съществуващата на място ограда между имотите на страните. Ищецът С. У. е придобил през 1989г. с договор за издръжка и гледане 980/1440 ид.ч. от дворно място, съставляващо съсобствен парцел *. През 2012г. ищецът е закупил УПИ * в кв.36 по плана на [населено място] с площ 1 170 кв.м. С нотариален акт от 2018г. той купува и 1135/1230 ид.ч. от УПИ *, целият с площ от 1230 кв.м. в кв.38 по плана на [населено място]. Ответникът Д. П. е собственик съгласно нотариален акт от 1993г. на 845/1020 ид.ч. от парцел *, целият от 1020 кв.м., в кв.38 по плана на [населено място]. Ответницата В. П. е негова съпруга. Ответницата М. П. е собственик по дарение от 1975г. на дворно място от 465кв.м., съставляващо имот №*от кв.43 по плана на [населено място], за което се отрежда парцел *,*. По плана от 1992г. нейният имот е ПИ * като част от него остава извън регулация, а друга част участва в УПИ *. Този УПИ е съсобствен между нея и ответниците П.. Трите имота на ищеца граничат на запад с имотите на ответниците. Приетата техническа експертиза установява, че с. Р. има два кадастрални и регулационни плана -действащия от 1992г. и предходен от 1965г. По първия план спорните имоти са ПИ */на ищеца/, ПИ */на ответницата П./, ПИ *. По действащия план дворищната регулация между процесните имоти е оставена по кадастралните граници. Западната граница на трите имота на ищеца /*, * и */ е материализирана с ограда от телена мрежа с метални колове. Оградата е здраво прикрепена към терена; видими са дървени колчета от трасирането на границата през 2019г. от инж. П.. Вещото лице е извършило заснемане на съществуващата граница и е изработило комбинирана скица, отразяваща границите по кадастралния и регулационен план и съществуващата на място ограда. Данните показват, че има различие /несъвпадение/ между кадастралната, която се явява и регулационна граница, и геодезическото заснемане по оградата между трите имота на ищеца и имота на ответниците. Това несъвпадение е отразено на скицата на вещото лице на л.94 и засяга две площи: 1/ площ от 18 кв.м., заключена между точки 1,2,3,4,5,6,7 и 8 от геодезическото заснемане и т.А, и 2/ площ от 17 кв.м., заключена между точки 8,9,10,11,12,13,14,15 и 16 от геодезическото заснемане и тт.С и В. Според вещото лице и двете площи се ползват от собственика на ПИ №* М. И.. В устните си обяснения при приемане на заключението, което е станало една година след изговянето му, вещото лице Д. допълва, че за селата от Община Тунджа, където се намират и процесните имоти, няма изготвени цифрови модели на плановете, поради което тя е сканирала част от плана за съответния имот и го оцифрила, което може да доведе до малка грешка. В Наредба №РД-02-20-2/15.12.2016г. се определят допустимите стойности на грешката при изчисляване на площите. В случая експертът счита, че разликите, които са се получили при заснемането, са в рамките на допустимите по Наредбата - тя предвижда до 60 см. отклонение, а тук се явява такова от порядъка на 10 до 15 см. При тези минимални разлики вещото лице приема, че границата, която е материализирана в момента /с метални колове и мрежа/ и няма вид да е премествана в близките години, представлява ограда от доста дълго време. В отговор на поставените въпроси за причините за разминаването между писмения текст на заключението и дадените в заседанието устни обяснения, вещото лице сочи, че първоначално се е заблудило по здравословни причини. След тези обяснения страните са поискали приемане на заключението и не са го оспорили. Събрани са свидетелски показания от И. У., баща на ищеца, който сочи, че оградата от запад с ответниците е от колове и мрежа. Преди 15-16 години в една част мрежата била изтикана и накъсана, а коловете, които били дървени - изтрошени. Поради това те разбрали, че границата била бутната и е навлизано в имота им. Затова извикали техник, за да установи правилното положение. Свидетелката П., съпруга на брата на ответницата М. П., твърди, че от момента на прехвърлянето на имота на нейния съпруг П. през 1998г. няма промяна в границата. През 2001г. бащата на ищеца сам преместил мрежата, викал проектанти да измерват и коловете били циментирани и сложени там, където са сега. На границата на имота на ищеца с мястото на М. има дървета брястове, които са на около 100 години и тази граница никога не била местена, нито пък дърветата са сечени. При тази фактическа обстановка съдът е намерил предявения иск за неоснователен. Приел е за безспорно, че ищецът е собственик на УПИ *; УПИ * и УПИ *, а УПИ * е собственост на ответниците и се състои от частите от ПИ *, собственост на Д. П. и от частта от ПИ *, собственост на М. П., която е останала в регулация. Материализираната на място граница е ограда от телена мрежа с метални колове, която е видимо здрава и добре прикрепена към терена. Съобразявайки данните от извършеното геодезическо заснемане от вещото лице, което установява известно разминаване между оградата и кадастралната граница, както и устните обяснения на експерта, че при извършеното сканиране и оцифряване на плана са възможни неточности и грешки, съдът е възприел изводът на вещото лице, че разликите, получени при заснемането са в границите на допустимите стойности на грешката при изчисляване на площите според посочената Наредба. Затова е приел, че границата, материализирана на място с ограда, съответства на кадастралната и регулационна такава между имотите. Оградата не е премествана от дълго време и в тази насока е изнесеното от свидетелката П., включително относно дърветата на границата, които са на около 100 години. Показанията на свидетеля У. съдът не е кредитирал, както предвид разпоредбата на чл. 172 ГПК, така и с оглед несъвпадането им с установеното от вещото лице. Въз основа на това въззивният съд е заключил, че ищецът не е доказал правото си на собственост върху спорните квадратни метри, нито че те се владеят от ответниците без основание. При преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване настоящият състав намира следното: Двата правни въпроса, поставени от касатора са процесуални и са свързани с преценката на заключението на вещото лице, както и на всички доказателства по делото, доводи и възражения на страните. Първият въпрос акцентира на задълженията на съда при противоречие между писмения текст на заключението и обясненията на вещото лице в откритото съдебно заседание. Този въпрос в случая има значение за изхода на спора, доколкото по делото действително е налице известно разминаване между писменото заключение на вещото лице и дадените устни обяснения. Въззивният съд е посочил защо възприема заявеното от вещото лице в съдебното заседание, че макар и да е установено отклонение между кадастралната граница и съществуващата ограда, същото е в рамките на допустимата грешка при изчисленията с оглед несъвършения метод, по който е извършена съпоставката между плана и геодезическото заснемане. Вещото лице е обяснило, че е извършило първо сканиране на плана и след това оцифряване, при което са възможни грешки. Затова е поддържало в съдебно заседание, че констатираното несъответствие е минимално, в рамките на допустимата грешка според наредбата. Съдът е възприел този извод, който е намерил, че кореспондира с показанията на свидетелката П. и с установеното, че съществуващата ограда, която материализира границата на място, не е местена от дълги години. Именно въз основа на последното съдът е заключил, че имотната граница съответства на оградата и не е доказано навлизане на ответниците в имота на ищеца. С тези свои действия въззивният съд не се е отклонил от практиката, посочена в изложението, израз на която е Решение № 60327 от 23.11.2021г. по гр.д. № 859/2021г. на I. г.о. Според нея съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, дори и когато страната не е направила възражения срещу него, а да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му; независимо дали съдът възприема или не експертното заключение, той следва да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата. Такава преценка въззивният съд е извършил и е изложил необходимите мотиви. Тук следва да се посочи също, че във възивната жалба на ищеца /сега касатор/ не са наведени доводи във връзка с различието между писмения текст на експертизата и устните обяснения и не са направени искания за изясняването му. Няма твърдения за други доказателства, необсъдени от съда, нито за необсъдени възражения, поради което не е налице визираното основание за допускане на касационен контрол по така формулираните правни въпроси. Предвид изложеното следва да се откаже допускане на касационно обжалване. В полза на ответниците Д. и В. П. следва да се присъдят направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.