Определение № 13358 от 10.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11458/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на А. Х. А., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – [населено място], срещу Определение № 8679 от 05.11.2024 г., постановено по адм. дело № 1600/2024 г. по описа на Административен съд - Бургас. Частният жалбоподател твърди неправилност на определението поради постановяването му в противоречие с приложимия материален закон и издадените тълкувателни решения на ВАС. Иска отмяната му и постановяване на друго определение, с което да се постанови спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на обжалвания административен акт. В срока по чл.232 от АПК ответникът, министърът на правосъдието, не е депозирал писмено възражение на частната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира частната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице срещу подлежащ на инстанционен съдебен контрол съдебен акт и в законоустановения срок. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение е отхвърлено искането на жалбоподателя А. Х. А., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – [населено място], за спиране изпълнението на Заповед № ЛС-04-268 от 17.06.2022г. на Министъра на правосъдието на Република България до приключване на делото във всички съдебни инстанции и постановяването на окончателно съдебно решение, като неоснователно. Със заповедта, спиране изпълнението на която се иска, административният орган на основание чл.10, ал.1 във вр. с чл.122, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ и чл.82, ал.7 от Правилника за прилагане на ЗИНЗС е утвърдил списък на разрешените лични вещи, предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места лишените от свобода и задържаните под стража по реда на НПК, настанените в затворите, поправителните домове, затворническите общежития и арестите в затворите. За да постанови посочения резултат и основавайки се на наведените от искателя твърдения и наличните доказателства, съдът е приел на първо място, че обжалваната в производството по адм.д. №1600/2024г. по описа на АС-Бургас заповед на министъра на правосъдието, спиране изпълнението на която се иска, съставлява общ административен акт, жалбата срещу който не спира изпълнението му по силата на изричната разпоредба на 180, ал.1 от АПК. Водим от горното, съдът е заключил, че при преценка основателността на предявеното искане за спиране на това изпълнение, субсидиарно приложение намира разпоредбата на чл.166, ал.2 от АПК – т.е. искателят следва да докаже, че е налице опасност изпълнението на общия административен акт да му причини значителна или трудно поправима вреда. АС-Бургас е приел, че в случая не се установява наличието на която и да било от предвидените в разпоредбата на чл. 166, ал. 2 АПК материалноправни предпоставки за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на оспорената заповед, тъй като с искането си частният жалбоподател не навежда релевантни твърдения и не представя относими доказателства за настъпването за него на значителна или трудно поправима вреда, противопоставима на защитения чрез допуснатото по волята на законодателя предварително изпълнение значим обществен интерес. Определението е правилно. Неоснователни са релевираните в частната жалба оплаквания за неправилност на обжалваното определение, базирани на цитираните от частния жалбоподател мотиви и диспозитив на ТР № №5/08.09.2009г., постановено по т.д. № 1/2009г. по описа на ВАС, ОСС от І и ІІ колегии. Както правилно първоинстанционният административен съд е отбелязал в мотивите си, това тълкувателно решение на ВАС очертава кръга на лицата, имащи правен интерес да искат спиране изпълнението на един административен акт, но не отговаря на въпроса кое допустимо искане за спиране е и основателно. Обосновано и в съответствие с наведените в искането за спиране твърдения и липсата на относими доказателства АС- Бургас е приел, че искането за спиране на обжалваната заповед е неоснователно. Настоящият състав на ВАС споделя изцяло развитите от АС-Бургас фактически и правни изводи за липса на основания за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта, не намира за необходимо да ги приповтаря и препраща към тях като към мотиви на своя съдебен акт в упражняване на правомощията си по чл.221, ал.2, изр. последно във вр. с чл.236 от АПК. По горните съображения частната жалба е неоснователна, а обжалваното с нея определение на административния съд като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,