Определение № 1614 от 03.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 978/2024 г.

Производството е по реда на чл.255 и сл. ГПК. Образувано е, съгласно разпореждане №.294/13.03.24 на Председателя на Трето ГО, по молба вх.№.В-2423/28.11.23 на К. Т. Ц., упражняващ търговска дейност като ЕТ „Д-р Кирил Циканделов-ИППД“, за извършване на действия от Софийски апелативен съд във връзка с администриране на частна касационна жалба от 26.01.23 срещу определение №.2249/2.09.22 по ч.г.д.№.2490/22 на АС София, 7-г.с. За да се произнесе по молбата, ВКС съобрази следното: С определение №.2249/2.09.22 по ч.г.д.№.2490/22 на АС София, 7 г.с., е оставено в сила определение на ОС Благоевград от 10.05.22 по г.д.№.263/22. В определение е отразено, че то е окончателно, поради което и преписката е била върната на ОС Благоевград. С оглед постъпилата на 26.01.23г. частна жалба срещу същото, докладчикът е разпоредил на 30.01.23 изпращането й на ОС Благоевград /за да бъде окомплектована с делото/ и на 28.12.23 /когато делото е било върнато/- администриране й. Доколкото последното е било извършено /държавната такса-внесена, и препис от жалбата-връчен/, предвид постъпилата молба по реда на чл.255 ГПК, с разпореждане от 11.01.24 на молителя е дадена възможност да заяви изрично дали, с оглед изпълнение на процедурата по администрирането, поддържа молбата си по чл.255 ГПК; предвид изричния утвърдителен отговор /молба от 29.01.24/, тя е изпратена на ВКС за произнасяне по реда на чл.256 ГПК и впоследствие за преценка за образуване на касационно производство по частната жалба. Настоящият състав намира, че молбата по чл.255 ал.1 ГПК е неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл.255 ал.1 ГПК когато съдът не извърши своевременно определено процесуално действие, страната може във всяко положение на делото да подаде молба за определяне на подходящ срок за извършването му. В случая процесуалното действие, във връзка с което се иска определяне на срок-администриране на жалба срещу определение №.2249/2.09.22 по ч.г.д.№.2490/22 на АС София, 7 г.с., е извършено. След постъпването й са били предприети своевременно действия за окомплектоването й и впоследствие след връщане на делото от ОС Благоевград - за администрирането й. Самото процедиране по делото е усложнено предвид връщането му на по-долна инстанция и необходимостта от непрекъснато придвижване на и произнасяне по множество молби и жалби от същия молител до различни инстанции. Следва да се има предвид и, че предвиденият в чл.256 ал.2 ГПК ред не е средство за контрол по отношение съществото на дадено произнасяне, в това число с акт по движението на делото. Правилността и законосъобразността на този акт би могла да бъде проверена единствено по реда на инстанционния контрол – чрез обжалване при спазване на съответните изисквания за сезиране на компетентната съдебна инстанция - а не в настоящото производство, което има ограничен предмет – проверка налице ли е необосновано забавяне и, при констатация за такова, определяне на срок за извършване на действието. Именно в хода на такова произнася решаващият състав, с оглед предмета на спора, с който е сезиран, преценява налице ли са условия за спиране на производство, респективно основания за процедиране съобразно чл.292 ГПК и задвижване на тълкувателна процедура. Предвид изложеното жалбата за бавност, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена, а делото – да се докладва за образуване на частно производство пред ВКС по жалбата срещу определение №.2249/2.09.22 по ч.г.д.№.2490/22 на АС София, 7 г.с., и разпределянето му на състав. С оглед на изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето ГО,