Определение № 2461 от 11.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2052/2025 г.

Образувано е по частна жалба на Ръководителя на Националния орган (НО) по Програма Интеррег V-А Гърция – България 2014 г. – 2020 г. в МРРБ, чрез процесуален представител – юрк. Л. Любенов, срещу Определение № 4304 от 10.12.2024 г., постановено по адм. дело № 999/2023 г. на Административен съд (АС) – Благоевград, с което съдът е спрял производството по делото до приключване на производството пред Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-620/2023 г. Частният жалбоподател мотивира наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3, във връзка с чл. 236 АПК. По подробно изложени съображения претендира отмяна на определението на АС – Благоевград и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Не претендира разноски. Ответникът – Сдружение "Агенция за икономическо развитие Банско", със седалище и адрес на управление в гр. Банско, [улица], в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител – адв. А. Богоева от Адвокатска колегия (АК) – Благоевград, оспорва частната жалба. С отричащи допустимостта и основателността й доводи моли съдебният акт да бъде оставен в сила. Върховният административен съд, след като обсъди данните по делото и изложените пред настоящата инстанция доводи, намира частната жалба за процесуално недопустима, като подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд Решение № РД-02-14-901/18.08.2023 г. на РНО по Програма ИНТЕРРЕГ V-А Гърция-България 2014 - 2020 г. за определяне на финансова корекция в размер на 100% от допустимите разходи, представляващи БФП от ЕФСУ по засегнатия от нарушението Договор от 01.06.2021 г., сключен с изпълнителя Сдружение "Жаргон", на стойност 28 359,10 лева без ДДС. От данните по делото е видно, че Сдружение "Агенция за икономическо развитие Банско" е бенефициер по проект с рег. № GRBG6282 "Овластяване на бизнеса, търсещ растеж" ("Empowering business Seeking Growth/SeeG"), съфинансиран по Програма ИНТЕРРЕГ V-А Гърция-България 2014 – 2020 г., по който е сключен Договор за субсидия № B6.3а.28/26.04.2021 г., с водещ партньор Търговско-промишлена палата Родопи. За разходване на средствата по така сключения договор, бенефициерът (който е проектен партньор 3 по проекта) е провел процедура по директно възлагане, в резултат на което с поканения участник - Сдружение "Жаргон", е сключил Договор SeeG/01.06.2021 г., на стойност 28 359,10 лева без ДДС, с предмет: "Разработване и разпрстранение на комуникационни и рекламни материали, организиране на пресконференция и доставка на обарудване по работен пакет 2" в рамките на проект "Овластяване на бизнеса, търсещ растеж/Empowering business Seeking Growth/SeeG". В рамките на последващ административен контрол е установена връзка между председателя на УС на възложителя Сдружение "Агенция за икономическо развитие Банско" - Г. М. Ц. и управителя на Сдружение "Жаргон" - Л. П. Л., по отношение "Хай Стандарт" ЕООД, поради което е обоснована свързаност, която предполага конфликт на интереси, в нарушение на чл. 61 Регламент № 2018/1046 и чл. 2, ал. 2 ЗУСЕФСУ), а оттам – е налице и основание за определяне на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 ЗУСЕФСУ и нередност по смисъла на т. 1 от Приложение № 2 към Наредбата за посочване на нередности. Определена е финансова корекция в размер на 100% от допустимите разходи по засегнатия от нарушението договор. За да постанови атакуваното определение за спиране на съдебното производство по делото, състав на АС – Благоевград е констатирал, че пред СЕС е образувано дело С-620/2023 г. по отправено с Определение № 1904 от 21.09.2023 г. по адм. дело № 666/2023 г. по описа на АС - София област, преюдициално запитване до СЕС по следните въпроси: 1) В хипотеза на трансгранично сътрудничество между държава членка и бенефициер по Инструмента за предприсъединителна помощ за периода от 2014 до 2020 г. (ИПП II) като това в главното производство, допуска ли чл. 40 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 447/2014 на Комисията от 2 май 2014 година относно специфичните правила за изпълнение на Регламент (ЕС) № 231/2014 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Инструмент за предприсъединителна помощ (ИПП II) определянето на финансова корекция в тежест на икономически оператор, за който се твърди, че е извършител на нарушението, съставляващо нередност, но не е водещият бенефициер, поел отговорността да гарантира изпълнението на цялата операция? 2) Ако отговорът на първия въпрос е положителен, гарантирано ли е в тази хипотеза от чл. 41 и чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз правото на водещия бенефициер да участва в процедурата по определяне на финансова корекция, както и в съдебното производство по оспорване на този административен акт, независимо от местонахождението му спрямо отговорния съгласно съответната програмата за трансгранично сътрудничество за прилагането на финансови корекции орган, и допускат ли посочените разпоредби ограничения на тези възможности за процесуална активност, каквито предвижда практиката на националните съдилища по главното производство? Решаващият състав е посочил, че разглежданият спор е идентичен от правна и фактическа страна с поставения пред СЕС, поради което е спрял производството по делото до приключване на производството по дело С-620/23 г. на СЕС. Разпоредбата на чл. 628 ГПК задължава всеки български съд да отправи запитване до СЕС в случаите, когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС е от значение за правилното решаване на делото. С отправяне на запитването съдът спира производството по делото (чл. 631, ал. 1 изр. 1 ГПК), а след произнасянето на СЕС то се възобновява (чл. 631, ал. 2 ГПК). По силата на чл. 633 ГПК решението на СЕС по преюдициалното запитване е задължително не само за съда, който го е отправил, но и за всички съдилища и учреждения в Република България. Въведеното с посочената норма императивно задължение позволява на всеки съд, пред който са поставени за решаване въпроси, които вече са били отправени до СЕС от друг съд и за които е необходимо исканото тълкуване, да спре производството по висящото пред него дело до произнасяне на СЕС на основание чл. 633, във връзка с чл. 631, ал. 1 ГПК. Съгласно чл. 229, ал. 1 АПК преграждащите определения, каквото безспорно е определението за спиране, подлежат на обжалване с частна жалба. Изричната разпоредба на чл. 631, ал. 1, изр. 2-ро ГПК, вр. с чл. 144 АПК обаче предвижда изключение от това правило. Според текста на посоченото нормативно предписание определението на съда, с което делото се спира поради отправеното преюдициално запитване, не подлежи на обжалване. Действително законът не конкретизира дали въведената невъзможност за инстанционен контрол касае хипотезата, в която запитването е отправено от съда по висящото дело, чието разрешаване е преценено, че предполага съответното тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз (ЕС), или касае и случаите, при които има отправено преюдициално запитване от друг национален съд на държава членка или от национален съд на друга държава членка, което има значение за разглеждания спор. Доколкото обаче решението на СЕС има задължителна сила за всички съдилища и учреждения в Република България, а не само за съда, отправил запитването, забраната на чл. 631, ал. 1, изр. 2-ро ГПК е логично да обхваща както случаите, в които съдът спира висящо дело поради отправяне на преюдициално запитване до СЕС, така и тези, в които спирането е на основание отправено от друг национален съд на същата или друга държава членка преюдициално запитване по аналогични или сходни правни спорове. Спирането на производството във втория случай е пряка последица от правомощието на съда да отправи преюдициално запитване до СЕС, поради което и съдебният състав, пред който са поставени същите правни въпроси, по които е отправено преюдициално запитване по друго дело, има аналогични правомощия като състава на съда, който вече е отправил преюдициално запитване. Тъкмо затова и определението на съда, обективиращо преценката на съда, пред който делото е висящо и пряко зависимо от отговора по образуван от друг състав преюдициален спор, също е изключено от обхвата на инстанционния контрол по силата на чл. 631, ал. 1, изр. 2-ро ГПК. В този смисъл е и преобладаващата съдебна практика на гражданските и административните съдилища. (Вж. например: Определение № 320/23.09.2020 г. на Върховния касационен съд по ч. гр. д. № 2622/2020 г., Определение № 262/11.08.2020 г. по ч. т. д. № 844/2020 г., Определение № 341/14.09.2020 г. на Върховния касационен съд по ч. т. д. № 1063/2020 г., Определение № 440/14.10.2019 г. на Върховния касационен съд по ч. т. д. № 2001/2019 г., Определение № 107/26.03.2021 г. по ч. гр. д. № 955/21 г., Определение № 52/04.02.2021 г. на Върховния касационен съд по ч. гр. д. № 235/2021 г., Определение № 422/29.10.2020 г. на Върховния касационен съд по ч. гр. д. № 3211/2020 г., Определение № 452/24.10.2019 г. на Върховния касационен съд по ч. гр. д. № 3759/2019 г., Определение № 42/21.01.2020 г. на Върховния касационен съд по ч. гр. д. № 94/2020 г., Определение № 167 от 26.04.2021 г. на Върховния касационен съд по ч. гр. д. № 1475/2021 г., Определение № 158 от 28.04.2021 г. на Върховния касационен съд по ч. гр. д. № 1407/2021 г., Определение от 26.07.2022 г. по адм. дело № 5601/2022 г., VII о. на Върховния административен съд, Определение от 26.07.2022 г. по адм. дело № 1201/2022 г., VII о. на Върховния административен съд и др.). Спирането на делото е временна недопустимост на развитието на висящ съдебен процес, характеризиращо се със забрана за извършване на процесуални действия в рамките на определен период. Служебно известно на съда е обстоятелството, че с Решение от 06 март 2025 г. по дело С-620/2023 г. СЕС се е произнесъл по преюдициалното запитване, отправено от състав на на АС - София област, по адм. дело № 666/2023 г. С оглед отпадане на причината за спиране на производството по делото, същото подлежи на възобновяване, за което компетентен да се произнесе е решаващият съд след връщане на делото в АС - Благоевград. За прецизност следва да се посочи, че противно на възприетото от АС - Благоевград, висящото дело пред СЕС не представлява основание за спиране по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, но това не може да рефлектира върху крайния извод на настоящата инстанция за недопустимост на сезирането. Водим от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 215, т. 4 АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение