Определение № 377 от 16.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3813/2017 г.

ВКСIII гражданско отделение16.10.2017 г.докладчик Маргарита Георгиева

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх.№ 7850/ 07.07.2017г. на А. Й. А. от [населено място] срещу определение №529/16.06.2017 г., постановено по гр. д. № 542/2017г. по описа на ВКС, ІІІ г.о., в частта, с която не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №397/27.10.2016г. по възз.гр.д. №603/2016 г. на Русенския окръжен съд в обжалваната му част по иска с правно основание чл.422 ГПК за сумата 4 730.84 лв., от общо предявен размер за сумата 5 090.84 лв. ПОТВЪРЖДАВА определение №529/16.06.2017 г., постановено по гр.д. № 542/2017г. на ВКС, ІІІ г.о., в частта, с която на основание чл.280, ал.2 т.1, предл.1-во ГПК е оставена без разглеждане като недопустима касационната жалба на А. Й. А. срещу въззивно решение №397/27.10.2016г. по възз.гр. д. №603/2016г. на ОС - Русе в останалата му обжалвана част. Определението в частта, с която частната жалба се оставя без разглеждане подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му, а в останалата част определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Мотиви

Производството е по реда на чл. 274, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на А. Й. А. от [населено място] срещу определение №529/16.06.2017г., постановено по гр. дело № 542/2017 г. на ВКС, ІІІ г.о., с което:

  • не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №397/27.10.2016 г. по възз.гр. д. №603/2016г. на Русенски окръжен съд в частта, с която е признато за установено на основание чл.422 ГПК, че съществува вземане на ОД на МВР – [населено място] за сумата 4 730.84 лв. обезщетение за ползване /от общо предявен размер – 5 090.84 лв./;
  • оставена е без разглеждане като недопустима касационната жалба на А. Й. А. срещу същото решение в останалата му част по исковете за установяване дължимостта на сумите - 498.62 лв. и 243.18 лв.

Жалбата в частта й срещу определението, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Това е така, защото в тази му част съдебният акт не подлежи на инстанционен контрол. Законодателят не е уредил процесуална възможност и ред определението, с което Върховният касационен съд се произнася по същество относно предпоставките за допустимост на касационното обжалване на въззивното решение, да бъде атакувано пред друг състав на ВКС за проверка на неговата правилност. Поради това, частната жалба в тази й част следва да се остави без разглеждане.

В останалата й част частната жалба е допустима, но неоснователна. Съставът на ВКС, ІІІ г.о., правилно е приел, че касационната жалба срещу въззивното решение, произнесено по исковете за дължимостта на сумите - 498.62 лв. и 243.18 лв., е недопустима за разглеждане, предвид правилото на чл.280 ал.2, т.1, предл.1-во ГПК. Съгласно цитираната норма, изключени са от касационен контрол въззивните решения по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. В случая, цената на всеки от исковете – за обезщетение за забава /498.62 лв./ и за такса битови отпадъци /243.18 лв./ - е под установения от законодателя минимален праг за достъп до касационно обжалване. Поради това, обжалваното определение в тази му част следва да се потвърди.

Мотивиран така, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Цитирани разпоредби

3