Определение № 706 от 16.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2390/2024 г.

Производството е по чл. 247 ГПК. Подадена е молба от адвокат В. В. М., пълномощник на ищеца и ответник по касационната жалба П. Ц. Т., за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в определение № 2235 от 7. 05. 2025 г. по гр. д. № 2390/2024 г. на ВКС, 1 г.о., с което вместо осъждане на Община – Монтана, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, да заплати на адвокат В. В. М., процесуален представител на ищеца – ответник по касационната жалба сумата 1043 лв. възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба, в какъвто смисъл са мотивите на съда, с диспозитива на определението посочената сума е присъдена в полза на адвокат В. И. Д., процесуален представител на Община – Монтана. Ответната по молбата страна Община – Монтана не е изразила становище по същата. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното: Молбата по чл. 247 ГПК е основателна. С постановеното по делото определение по чл. 288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която Община – Монтана е осъдена, на основание чл. 49 ЗЗД, да заплати на П. Ц. Т. допълнително сумата 11000 лв. (над присъдените 15000 лв.) обезщетение за неимуществени вреди от травматично увреждане – счупване на бедрената шийка на левия крак, настъпило на 11. 01. 2022 г., заради неравности на тротоара в участъка на [улица], [населено място], ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11. 01. 2022 г. до окончателното й изплащане. В мотивите към определението е прието, че с оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, вр. чл. 9, ал. 3, вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, Община – Монтана ще следва да бъде осъдена да заплати на адвокат В. В. М. сумата 1043 лв. възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба. В диспозитива посочената сума е присъдена в полза на адвокат В. И. Д., който е участвал по делото като процесуален представител на Община – Монтана. Налице е допусната очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК, предвид несъответствието между волята на съда, формирана в мотивите към определението, и обективираната в самото определение, която следва да бъде поправена. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение