Решение № 1512 от 30.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 354/2019 г.

Решение № 1512 от 30.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 354/2019 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова С. Кръстев е подал касационна жалба срещу решение № 2307/9.11.2018 г. по адм. дело № 3311/2017 г. по описа на Административния съд-Пловдив, с което е отхвърлен предявения от него иск срещу Община Стамболийски за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, общо в размер на 36 400 лева, причинени от отмененото решение № 41 по протокол № 8/28.03.2012 г. на Общинския съвет-Стамболийски, ведно със законната лихва, считано от 24.01.2011 г. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважи предявения иск. Община Стамболийски е поискала отхвърлянето на жалбата и присъждане на разноски. Община Стамболийски е подала е частна жалба срещу определение № 2468/5.12.2018 г. по адм. дело № 3311/2017 г. по описа на Административния съд–Пловдив, с което съдът е отказал да измени решението в частта за разноските, като присъди в полза на ответника в първоинстанционното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2410 лева. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението на административния съд, както и определението в частта за разноските, са правилни и следва да бъдат оставени в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания и служебно - за спазване на материалния закон, както и правилността на определението на административния съд в частта за разноските, прие следното: Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на С. Кръстев, с която срещу Община Стамболийски е предявен иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за сумата 36 400 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, понесени в периода 21.01.2011 г. - 29.05.2016 г. от отмененото решение № 41 по протокол № 8/28.03.2012 г. на Общинския съвет-Стамболийски, ведно със законната лихва, считано от 24.01.2011 г. В молбата се твърди, че вследствие на постановен от Общинския съвет-Стамболийски отказ да възстанови на ищеца недвижим имот, представляващ лозе от 2 дка в землището на село Куртово Конаре, той не успял да реализира доход от продажбата на грозде в размер на 11 400 лева, както и доход от продажбата на вино в размер на 25000 лева. Административният съд установил, че с решение № 656 КК от 15.02.2010 г. Общинската служба по земеделие-Стамболийски признала на наследниците К. Кръстев право на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху имот, находящ се в землището на село Куртово Конаре, в местността "Баира", представляващ лозе от 2 дка, четвърта категория. Със заявление № 4918/29/11.11.2010 г. С. Кръстев, наследник на К. Кръстев, поискал да му бъде издадена скица, да бъдат направени промени в регистъра на имотите и в регистъра на собствениците и да се заснеме възстановения имот в землището на село Куртово Конаре. На 18.11.2010 г. било извършено идентифициране на имота. Не са събрани данни, че към тази дата имотът е представлявал лозе. На основание параграф 27, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ДВ, бр. 62 от 2010 г.) Общинската служба "Земеделие"-Стамболийски се обърнала към Общинския съвет-Стамболийски с писмо изх. № 07-03/01 от 21.01.2011 г. и писмо № 07-03/04 от 09.11.2011 г., с които поискала да се приеме решение за възстановяване на собствеността върху имота на наследниците на К. Кръстев, който попадал в имот № 022851, находящ се в землището на село Куртово Конаре, местността "Баира", представляващ публична общинска собственост. С решение № 41 по протокол 8 от 28.03.2012 г., прието на основание чл. 25, ал. 1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, чл. 7 от Закона за общинската собственост и чл. 21, ал. 1, т. 8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, Общинският съвет-Стамболийски отказал да даде съгласие за възстановяване в стари реални граници на имот, представляващ лозе от 2 дка, находящ се в землището на село Куртово Конаре, местността "Баира", попадащ в имот № 028141, с площ от 12, 179 дка, представляващ пасище - публична общинска собственост, като приел, че наследниците на К. Кръстев следва да се обезщетят с друга общинска или държавна земеделска земя по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и правилника за приложението му. Областният управител на област Пловдив оспорил решението на общинския съвет пред Административния съд - Пловдив. Ищецът взел участие в производството като заинтересована страна. С решение № 2099/16.10.2014 г. по адм. дело № 173/2014 г. по описа на Административния съд-Пловдив, влязло в сила на 17.11.2015 г., решение № 41 на Общинския съвет-Стамболийски било отменено като незаконосъобразно и преписката била върната на органа за ново разглеждане. При второто разглеждане на преписката Общинският съвет-Стамболийски приел решение № 101 по протокол № 7/30.05.2016 г., с което дал съгласие за възстановяването на имот № 028151 на наследниците на К. Кръстев в съществуващи (възстановими) стари реални граници, представляващ лозе в землището на село Куртово Конаре, в местността "Баира", съгласно решение № 656 КК от 15.02.2010 г. на Общинската служба "Земеделие" – Стамболийски. С решение № 54656/10.01.2017 г. Общинската служба "Земеделие" - Стамболийски възстановила на наследниците на К. Кръстев имота в стари реални граници, както следва: пасище, мера от 2, 000 дка, осма категория, местност "Баира", имот № 02815 по картата на землището, имот № 028152 - пасище, мера на Община Стамболийски, имот № 028140 - кариера, скала, собственост на държавата. Според приетото делото експертно заключение имотът има средна пазарна наемна цена, както следва: за 2012 година (от 28.03.2012 г. до 31.12.2012 г.) - 9, 00 лева; за 2013 година (от 01.01.2013 г. до 31.12.2013 г.) - 12, 00 лева; за 2014 година (от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г.) - 12, 00 лева; за 2015 година (от 01.01.2015 г. до 17.11.2015 г.) - 11. 00 лева; за 2015 година (от 17.11.2015 г. до 31.12.2015 г.) - 2, 00 лева; за 2016 година (от 01.01.2016 г. до 29.05.2016 г.) - 7, 00 лева. Събрани били данни, че теренът представлява скала, върху която в отделни части има хумусен слой и израснали храсти. В представения от ищеца констативен протокол от 18.05.2017 г., изготвен от назначена от кмета на община Стамболийски комисия, е отразено, че на територията на имот № 028151, в местност "Баира" по картата на възстановената собственост на село Куртово Конаре, собственост на С. Кръстев, се извършват изкопни и товаро-разтоварни дейности от "Персенк инвест" ООД. Теренът имал силно изразена денивелация вследствие извършените изкопни дейности по добиване на различни фракции трошен камък. Ищецът представил и писмо от 06.03.2018 г. на Министерството на енергетиката, с което концесионерът на имота е направил искане за откриване на процедура за принудително му отчуждаване. Такава процедура с правно основание чл. 75, ал. 2 от Закона за подземните богатства във връзка с глава трета от Закона за държавната собственост, обаче не била открита. От правна страна съдът приел, че исковете са неоснователни, тъй като не е доказана пряка и непосредствена причинна връзка между отмененото като незаконосъобразно решение № 41 на Общинския съвет-Стамболийски и претендираните от ищеца имуществени вреди. Съгласно § 27, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (обн. ДВ, бр. 62 от 2010 г., доп. ДВ, бр. 61 от 2016 г., в сила от 5.08.2016 г.) общинските съвети предоставят земи от общинския поземлен фонд, включително пасища и мери по чл. 19, при наличие на едно от следните условия: 1. установяване на границите на земеделските имоти, за които е издадено решение на общинската служба по земеделие за признаване на правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници; 2. изпълнение на съдебни решения за признато право на собственост; 3. обезщетяване на собствениците, чиято собственост не може да бъде възстановена. Съгласно чл. 45ж ППЗСПЗ общинската служба по земеделие представя мотивирано искане до кмета на общината в случаите по § 27, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Общинският съвет се произнася на първото си заседание след постъпване на искането с решение за предоставяне на имотите, в изпълнение на задължението си по § 27, ал. 2. В този контекс административният съд отбелязал, че решението на общинския съвет по чл. 45ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ не е краен акт, а елемент от фактическия състав на процедурата по издаване на крайния акт, с който общинската служба по земеделие възстановява собствеността на правоимащите лица. Органът по поземлената собственост се произнася с решение за възстановяване на собствеността след влизане в сила на решението на общинския съвет. От това следва, че възстановяването на правото на собственост върху имота не произтича пряко от позитивното решение на общинския съвет, а от последващото решение на общинската служба по земеделие. Наред с тези аргументи съдът изтъкнал липсата на доказателства, че във възстановения имот има засадено лозе, респективно, че ищецът има готовност да засади такова, да произведе продукция и да се разпореди с нея. Макар съдът да е дал на ищеца изрични указания с определение № 161 от 22.01.2018 г., такива доказателства не били представени. Към момента на признаване на правото на собственост върху имота с решение № 656 КК от 15.02.2010 г. на Общинската служба "Земеделие"-Стамболийски, включително към момента на неговото възстановяване с решение № 54656/10.01.2017 г., в него не е имало лозе, а и не би могло да има по причина на нарушаване на почвеният слой. Тъй като не било установено, че ищецът е понесъл твърдените от него имуществени вреди, а и поради факта, че вредите не можели да се разглеждат като пряка и непосредствена последица на отмененото решение № 41 на Общинския съвет - Стамболийски, съдът отхвърлил предявения иск. Касационната инстанция намира, че решението е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и правилата на формалната логика, и не противоречи на материалния закон. Съдът е направил съответни на съдържанието на доказателствата фактически констатации. Решението на съда не е неправилно поради това, че първоинстанционният съд не е обсъдил заявление от 14.05.1992 г. до Общинската поземлена комисия-село Куртово Конаре, подадено от С. Кръстев за възстановяване на собствеността върху земеделски имоти, декларация по чл. 12, ал. 3 ЗСПЗЗ от С. Кръстев, договор от 15.03.2013 г. за безвъзмездно предоставяне на земеделска земя за научни изследвания, сключен между С. Кръстев и неговата дъщеря Д. Малинова за процесния имот, заповед № Рзз-789/27.02.2013 г. на ректора на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" за зачисляването на Д. Малинова на задочна докторантура в областта на природните науки с дисертационен труд "Възможности за използване на утайки от целулозно-хартиената промишленост в земеделието, докладна записка от 11.05.2016 г. на кмета на община Стамболийски до Общинския съвет-Стамболийски, с която предлага приемането на решение за даване на съгласие за възстановяване на собствеността върху процесния имот въз основа на влязлото в сила решение № 2099/16.10.2014 г. по адм. дело № 173/2014 г. по описа на Административния съд-Пловдив. Тези доказателства не съдържат сведения, които имат отношение към възложеното на ищеца главно доказване, поради което не обосновават вероятност за друг изход на спора. По повод проверката за спазване на материалния закон следва да се отбележи, че административният съд е направил някои неточни правни изводи. Вярно е, както е посочил и съдът, че решението на общинския съвет е част от сложен фактически състав. Органът е следвало да определи границите на имота, по отношение на който общинската служба по земеделие е признала право на възстановяване на собствеността в лицето на наследниците на К. Кръстев. Решението на общинския съвет не възстановява собствеността, но не може да не се отчете, че при наличието на останалите елементи от състава, които в случая са налице, положителното решение на съвета по § 27, ал. 2, т. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи има правно значение. Приемането му е необходимо условие за издаването на решение на общинската служба по земеделие, с което приключва производството по възстановяване на собствеността върху имота. Поради това не може да се сподели извода на административния съд, че липсва пряка и непосредствена причинна връзка между отмененото решение на общинския съвет и твърдените от ищеца вреди. Незаконосъобразното решение на общинския съвет е отложило възстановяването на собствеността върху имота, което може да доведе до пропускането на ползи, изразяващи се във възможността на всеки собственик да владее, ползва и се разпорежда с притежавания от него имот. Независимо от погрешната преценка на административния съд за отсъствието на един от елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ следва да се приеме, че като краен резултат исковете правилно са били отхвърлени. Всяка от страните следва да докаже твърденията, на които основава своите искания. В конкретния случай ищецът не е доказал, че ако имотът му е бил своевременно възстановен, имуществото му би се увеличило, тъй като би получил доход от продажбата на грозде, както и доход от продажбата на вино. Противно на твърденията на ищеца, по делото са събрани доказателства, от които се установява, че почвените условия на имота, възстановен на ищеца, не позволяват култивирането на грозде. Ищецът не е ангажирал заключение на агрономическа експертиза, според което е възможно да се произведе такава продукция. От това следва, че твърдяното увеличение на имуществото на ищеца не би могло да настъпи. На обезщетяване по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди подлежат само онези ползи, чието пропускане закономерно и еднозначно се дължи на незаконосъобразната административна дейност. От събраните по делото доказателства обаче не би могло да се заключи, че увеличението на имуществото на ищеца в течение на исковия период не е настъпило единствено по причина на отмененото от съда решение на Общинския съвет-Стамболийски, което е основание за отхвърляне на предявените искове. Постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото пред касационната инстанция в полза на ответника следва да се присъди възнаграждение за адвокат, което обаче следва да се намали въпреки че от страна на ответника не е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, възлизащо на 3750 лева. Според мотивите на решението от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16. на Съда на Европейския съюз " В случая разглежданата в главните производства правна уредба не съдържа какъвто и да било точен критерий, който би могъл да гарантира, че определените от Висшия адвокатски съвет минимални размери на адвокатските възнаграждения са справедливи и обосновани при зачитане на общия интерес. В частност тази правна уредба не предвижда каквото и да било условие, отговарящо на изискванията, които Върховният административен съд (България) формулира в решението си от 27 юли 2016 г. и които се отнасят по-специално до достъпа на гражданите и юридическите лица до квалифицирана правна помощ и необходимостта от предотвратяване на всякакъв риск от влошаване на качеството на предоставяните услуги. " В случая размерът на адвокатското възнаграждение не може да се определи като справедлив и обоснован. Адвокатът на ответника е изготвил отговор на касационната жалба, частна жалба и е представлявал страната в открито съдебно заседание. Размерът на платеното възнаграждение от 3750 лева значително надвишава минималния размер на адвокатското възнаграждение от 500 лева, определено съобразно чл. 9, ал. 3 във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за изготвения отговор на касационната жалба, към което следва да се добави и това по чл. 11 от наредбата-300 лева за изготвянето на частната жалба. За определяне на справедливия размер на възнаграждението е следва да се отчете и явяването на адвоката в съдебно заседание, тъй като наредбата не определя конкретно възнаграждение при обединяване на отделните видове правна работа. Сумата, платена от Община Стамболийски, не съответства на обема на правна работа в касационната инстанция, която поради характера на производството по принцип е по-ниска от тази пред първата инстанция, а също и като се отчете ниската фактическа и правна сложност на делото. Поради това разноските на ответника, представляващи платеното за тази инстанция адвокатско възнаграждение, следва да се присъдят в размер на 1000 лева. Касационната инстанция намира за частично основателна подадената от Община Стамболийски частна жалба срещу определение № 2468/5.12.2018 г. по адм. дело № 3311/2017 г. по описа на Административния съд–Пловдив, с което съдът е отказал да измени решението в частта за разноските, като присъди в полза на ответника в първоинстанционното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2410 лева. Съгласно чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Адвокатското възнаграждение е част от разноските за производството, поради което се дължи на спечелилата делото страна. Административният съд е отхвърлил иска, поради което е следвало да присъди на ответника направените от него разноски. При разглеждането на делото в първата инстанция защитата на ищеца отново не е направила възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Независимо от това възнаграждението следва да се намали по съображения, че размерът му не е справедлив и обоснован. Възнаграждението от 2410 лева, съпоставено с минималния размер на възнаграждението от 1070 лева, определено съобразно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и съобразно действително извършената правна работа, следва да се намали на 1200 лева. Определението следва да се отмени за тази сума, а в останалата част да се остави в сила. В полза на Община Стамболийски следва да се присъдят разноски в размер на 2200 лева общо за двете инстанции. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд